Робинята

Кракът му разтвори моите безцеремонно. Груб полиестер докосна фината коприна и

влажната ми плът. Той се гърка в мен няколко секунди, докато соковете ми направиха петно

на униформата му. После се отдръпна и пъхна пръсти в процепа на гащите ми.

— Подгизнала си от влага — промърмори той. — Лошо развратно момиче. И толкова

секси.

Пръстите му замасажираха клитора ми, а аз заскимтях тихо и светът ми се съсредоточи

между краката ми. Джо задейства и другата си ръка, плъзвайки два пръста във влагалището

ми.

Вкопчих се в раменете му и след миг се изпразних диво, сякаш нямаше нито утре, нито

вчера, а само едно зашеметяващо днес.

Когато успях да фокусирам погледа си, видях, че Джо бе надървен отново. Или пък

просто бе един от онези щастливци, които си оставаха твърди дори след празненето, ако

положението бе достатъчно интересно.

Комплимент за мен и в двата случая.

Много объркващ комплимент. Да, бях свършила, но последните няколко месеца бяха

прекалено целомъдрени и дълги и един оргазъм, макар и мощен, не бе достатъчен. Все още

пулсирах, готова за секс.

Трябваше да запазя желанието си за Джордж, който щеше да е спокоен след

изпълнението на задачата. Спокоен и пламтящ от натрупаната сексуална енергия, потискана

толкова дълго.

Но това не ми попречи да се вторача в ерекцията на Джо с копнежа на бедно

момиченце, застанало пред витрината на „Тифани“. Пенисът му бе твърд като скъпоценен

камък, но много по-горещ…

Осъзнах какво правя, стегнах се и отворих уста, за да изпълня следващата част от

представлението (нерви и чувство за вина). Но преди да успея да кажа нещо, Джо ме хвана за

ръка.

— Искам да съм в теб — прошепна той с дрезгав и хипнотичен глас. — В края на

коридора има килер за електрическата инсталация. Ела — задърпа ме той.

Крадецът на бижута в мен запя от радост. Единственото по-добро от разсеян охранител

бе липсващ охранител.

Жената в мен изстена възбудено. Представих си как пенисът му прониква в мен изотзад,

бавно, сантиметър по сантиметър, и макар да имаше по-хубави места, където да го направим

— в една от празните изложбени зали например, за да съм заобиколена от неща, които бих

откраднала, вече не ми пукаше.

Започнах да обмислям положението. Може би Джо просто си убиваше времето в

служба, която не го вълнуваше, и бе готов да рискува безценно, но безразлично за него бижу,

за да получи бурен секс.

От друга страна, всичко това изглеждаше прекалено удобно, а това ме изпълни с

любопитство и изнерви. В нашата работа почти нищо не бе лесно и удобно.

Играй си ролята. Бях дама от висшето общество, платила сериозни мангизи, за да

докарат „Звездата на Лукезе“ във Вегас и трябваше да изглеждам поне леко загрижена за

бижуто.

— Не трябва ли да охраняваш? — попитах, като посочих вратата.

Джо сви рамене.