Робинята

Бившата му приятелка бе изрязана от първата снимка, която ми изпрати. Това ме

изпълни едновременно с презрение и раздразнение. Не го разпитвах за нея в писмата.

Пишехме си за музика, филми и сексуални фантазии. Исках да го завържа. И той искаше да

го завържа. Първият път, когато говорихме по телефона, усетих как тялото ми се загрява от

желание за секс и се кикотих замаяно. Има съвсем малка разлика между сълзите от смях и

онези, когато плачеш с такава сила, че повръщаш. Улових на въдицата новия си любовник,

това слабо неподходящо момче, тази драма в маратонки. Досега никой не ми бе подхождал

толкова малко.

Месец преди да си счупи гръбнака, любовникът ми трябваше да се изнесе от квартирата,

която споделяше с още четири момчета, и се пренесе в апартаментчето над гаража на

родителите си. Седмица по-късно ми се обади на път към Айдахо, за да ми съобщи, че

приятелят му бил убит в пиянско сбиване и той отивал на погребението. Не плака. Каза, че

винаги бил очаквал насилствена смърт за приятеля си.

И насред всичко това Момчето със счупения гръбнак ми се обади, за да ме пита дали не

ми звъни прекалено често. Неувереността му ме караше да се чувствам всемогъща, удобно

непривързана и развеселена. Мислех си за него само като за вдъхновение и удоволствие. Аз

самата бях такава за мъжете цял живот. Да, Момчето със счупения гръбнак беше егоист, бе

доста безразсъден, а в добавка към страстта си да се наранява при инциденти, имаше опасна

работа, където си играеше с електрически ток с голи ръце. Просто чакаше да бъде изгорен.

По времето, когато се запознахме, той вече имаше зелена карта за медицинска марихуана и

гълташе обезболяващи хапчета като бонбони. И това преди да си счупи гръбнака. Беше си

наркоман и миришеше като такъв: трева и никотин, пот и одеколон, и нагорещени жици.

Замайваща смесица, която жена на средна възраст вдишваше като кокаин.

Една вечер Момчето със счупения гръбнак пристигна в апартамента ми, след като бях

сложила сина ми да си легне, и се настани на кресло във всекидневната, сякаш бе роден там.

И заговори по мобилния си. Аз седях на няколко метра от него, отпивайки вино и

изучавайки чертите на лицето му, развеселена и отдалечена, но вдъхнах аромата му толкова

много пъти, че се замаях от сладостта му, смъкнах се на колене, изпълзях до него и застанах

между облечените му в джинси бедра. Горната част на тялото ми се просна в скута му, а

главата ми полегна на гърдите му.

Почувствах се чудесно, като малко момиченце в скута на баща си. Уютно. Щастливо.

Той докосна косата ми, погали ме, а аз вдигнах глава, за да погледна в очите му и видях

момченце с весела гримаса на лицето.

На двайсет и първи декември оперираха Момчето със счупения гръбнак, за да оправят

трите му счупени прешлена. По-късно той ми каза, че актьорът Едуърд Нортън претърпял

същата операция. Лекарят му казал, че била експериментална. Никой не знаел какво ще