Робинята

различен начин. Все още ме плашат, особено големите, но вече не се опитвам да ги убия.

Усмихвам се и гледам как бързат да се скрият, като си припомням, че късметът има

различни образи.

ЗАД МАСКАТА

СОФИ МУЕТ

Това беше моментът. Тази вечер. Най-великото изпълнение в кратката ни, но богата

кариера.

„Звездата на Лукезе.“ Шестдесет карата сапфир с размера на юмрук. Кара те да мислиш

за Карибско море, за летата от детските ти години, за очите на полузабравен любовник.

В тюркоазените ръкавици от еленова кожа дланите ме засърбяха. Не се потях, не бях

нервна. Всичко бе в очакването. В любовната игра.

Джордж и аз бяхме страхотен екип. Не бих казала, че аз бях мозъкът, а той —

мускулите, но все пак имаше нещо такова. Джордж имаше невероятни ръце — солидни и

деликатни. Знаеше точно как, кога и къде да докосне, за да получи желаната реакция. Никой

сейф, охранителна система и аларма не можеха да устоят на ласките му. Бяха безпомощни

под допира му.

Като жени.

О, да, ръцете на Джордж можеха да ме доведат до див оргазъм.

Проблемът бе, че когато се подготвяхме за дадена задача, Джордж се въздържаше от

секс. Твърдеше, че той го разсейвал, а трябвало да се съсредоточи напълно.

Това обаче ме изнервяше леко, ако разбирате какво имам предвид.

Тоалетът ми тази вечер не ми помагаше. Изработеният по поръчка корсет ми прилягаше

като ръцете на любовник, стягаше талията ми и караше гърдите ми да изпъкват

съблазнително. Твърдите ми зърна се търкаха в деликатната копринена подплата. Дразнеха

ме и ме предизвикваха.

Джордж можеше да е човекът, способен да измъкне тайните на алармена система, но аз

бях гази, която ни уреди тук. Той винаги твърдеше, че с красноречието си мога да проникна

или да се измъкна отвсякъде.

Погледнах надолу към съблазнителното си деколте. Да, можех да дрънкам, но и

момичетата помагаха.

Не мога да ви кажа колко пъти съм била спирана заради превишена скорост и съм си

тръгвала без глоба. Мога да убедя собственика на луксозен магазин, че наистина съм

закупила предмета, но съм загубила разписката и заслужавам да ми върнат парите. Както

казват хората, мога да очаровам планински лъв да си свали козината.

Уреждането с покани за частния прием във „Венецианеца“ беше детска работа.

А, „Венецианеца“. Типично американско сливане на декадентската красота на

Ренесанса с лъскав луксозен небостъргач и двайсет и четири часовата лудост, с която Лае

Вегас е прочут. Огромно казино, восъчен музей и разходка с гондола по фалшивите канали.

Ама че кич!

Но тази вечер пищното зрелище би било одобрено от истински венециански дож в

церемониална роба. Във „Венецианеца“ се помещаваше и вегаският клон на

световноизвестния музей „Гугенхайм“. Днес музеят бе домакин на грандиозен

благотворителен бал в чест на последната изложба „Бижутата на Венеция“. Поддръжниците