Робинята

Той поклати глава.

— Страхувам се, че не — отговори той с чаровен тексаски акцент. — Някой май е приел

рекламата „Каквото става във Вегас, си остава във Вегас“ прекалено сериозно, а?

Долната ми устна потръпна за секунда, преди да изпъна рамена и да се стегна. Жестът

ми намекваше за опит да прикрия мъката си.

— Вината не е в рекламата или града — въздъхнах тъжно. — Нали разбирате, когато е

дискретен, не е толкова лошо. Но да ме остави там сама… да се измъкне от балната зала и да

ми покаже ясно, че възнамерява да се позабавлява… това е прекалено много.

Придадох си засрамен и ядосан вид. Знаех, че маската скрива лицето ми, но се надявах

фалшивите ми чувства да се отразят в очите ми.

Очи, които проблеснаха от напиращи сълзи.

— Ужасно съжалявам! Не би трябвало да говоря за това с напълно непознат човек.

Едрият тип, на чиято униформа бе избродирано името Джо, сви рамене.

— Понякога е по-лесно да поговориш с непознат. А и вие сигурно сте вбесена като оса.

Докато говорехме, пристъпвах по-близо към Джо, отдалечавайки го от входа на

коридора. Пресметнах бързо колко време бе изминало. Джордж сигурно вече бе на върха на

задното стълбище и се канеше да влезе в коридора, когато му дам знак.

Беше време да засиля разсейването.

— Вбесена означава ядосана и луда — казах, като пристъпих достатъчно близо до него,

за да усетя смесицата от аромата на здрав мъж и евтин, но не неприятен одеколон. —

Чувствам се и двете. Унизена съм. Но пък… той губи, нали? Щом той може да играе тази

игра, защо и аз да не го направя?

Още една стъпка и усетих горещината, която се излъчваше от тялото на Джо. Докоснах

закаченото на китката ми ветрило с пера и се свързах с Джордж.

— Госпожо? Сигурна ли сте… — учтиво възрази тексасецът, докато обвиваше ръце

около мен.

— Тази вечер съм Франческа — прошепнах и го целунах.

Целунах го много по-страстно, отколкото възнамерявах.

Бях планирала лек флирт и малко целувки, а после да избухна в плач, предизвикан от

чувство за вина и ревност. Повечето мъже нямаха идея какво да правят с разплакана жена.

Охранителят щеше да ме успокоява и безпомощно да ме потупва по гърба, а аз щях да вдигна

достатъчно шум, за да дам възможност на Джордж да извади „Звездата на Лукезе“ от

витрината и да се върне на стълбите.

Промяна на плановете. Вместо да се разплача, удължих целувката.

Защото, въпреки протестите на Джо, той очевидно се забавляваше чудесно.

Ръцете му обгърнаха стегнатата ми в корсета талия, а аз разтворих устни и облизах

ъгълчето на устата му. Той ме придърпа към себе си, а гърдите ми изскочиха още по-

впечатляващо над ръба на корсета. Полиестерът не е секси плат, но ми стана ужасно

приятно, когато униформата на Джо се притисна в нежната плът, която обикновено не

излагам на показ.

Потиснатата сексуална енергия, натрупала се откакто започнахме да планираме обира,

се надигна към повърхността.