Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
— Мястото е обезопасено. Алармите ще изпищят, ако някой дори си поеме дъх тук.
Наеха някаква тузарска охранителна фирма и включиха безброй сложни аларми. Мястото си
се охранява само. Ние сме само за подкрепа.
— Е, това ме успокоява.
И наистина беше така. Джо беше просто мърляч, секси мърляч, който разчиташе, че
алармената система щеше да свърши работата му.
И тя щеше да я свърши, ако аз не бях обезвредила половината, а Джордж не довършваше
работата, докато аз и Джо си играехме. Е, поне Джо щеше да се порадва на див секс, преди
да го уволнят.
Той прокара ръце по голите ми гърди и ме накара да забравя за угризенията си и
страховете, че Джордж може да тръгне да ме търси и да чуе странни звуци от килера.
Добре де, отчасти си мислех, че той си го заслужаваше. Бях луда по него. Но пък една
жена може да издържи само на определено количество целомъдрие. Особено когато мъжът,
с когото иска да наруши целомъдрието, лежи до нея в леглото, но се въздържа.
Килерът беше мизерен, обсипан с жици и кабели, непроветрен и изпълнен с машинни
звуци. Миришеше на прах и едва се събрахме вътре.
Но в този момент не ми пукаше. Нямах време да се тревожа за атмосферата.
Единствената любовна игра, която си позволихме, бяха няколко груби, но сладки целувки.
Когато Джо ме завъртя, за да мога да се облегна на стената, студеният сив шкаф за
бушоните, до който се допрях, ме накара да настръхна. Тръпка, която само увеличи
възбудата ми.
Докато Джо се мъчеше да реши какво да прави с огромната ми пола, за миг се зачудих
дали да не отвия няколко бушона, за да предизвикам суматоха и да прикрия оттеглянето на
Джордж. Но после членът му докосна нагорещените ми интимни части и след дългото
въздържание влагалището ми просто погълна великолепния член на Джо. Не си спомням
прехода от лекото докосване до здравото страстно чукане. Пенисът на Джо блъскаше силно в
мен, галейки отдавна недокосваните места, които дори най-добрият вибратор не може да
задоволи като истински член. Една от ръцете му стискаше зърната ми, а другата се пъхна
под полата и замасажира клитора ми.
Тласках назад с пълна сила. Нямаше време за нежност и финес. И точно това исках.
Копнеех да усетя пламенния екстаз на оргазма и да взема Джо със себе си.
А и трябваше да бързаме. Джордж сигурно вече бе приключил, а Джо бе изоставил
поста си. Не знаех за него, но опасността само ме възбуждаше още повече.
Ако не бях пристрастена към адреналина, все още щях да създавам охранителни
системи, вместо да ги обезвреждам. Падах си по рисковете, а тази задача бе най-рискованата
досега.
Пръстите на Джо намериха най-точния ритъм върху клитора ми. Членът му чукаше
енергично, а бедрата ми се люлееха като на танцьорка.
Стори ми се, че нещо се бе повредило в електрическата система, защото внезапно
всичко притъмня, после експлодира около нас.
Не видях звезди, когато се изпразних. Не точно. Видях „Звездата на Лукезе“, клонирана
петдесет пъти и танцуваща зад клепачите ми.
Обвиха ме силни ръце.
— Моята добра и лоша Франческа. По-щастлива ли се чувстваш сега?
— О, Господи, да.
Талантливият охранител се ухили весело.
— Понякога най-доброто отмъщение е да получиш нещо и за себе си.
А, да, трябваше да си играя ролята.
Прошепнах с леко объркан глас:
— Да, предполагам, че е така. Беше чудесно.
Дълбок дъх. Доволна, но притеснена усмивка. Внезапна тревога. Оправяне на полата и
грима с треперещи ръце.
Излязохме от килера точно навреме.
— Ето те! — извика Джордж и забърза към нас с леко разрошена коса и поизкривена
маска. — Търсих те навсякъде. Горкото момиче се почувства лошо и му помогнах да намери
хотелския лекар. А когато се върнах, ти беше изчезнала.
Добре изиграно, с тревога и вина в гласа. После той присви очи към Джордж.
— Кой е този?
— Тръгнах да те търся и се загубих, скъпи — казах бързо. — Той ми обясняваше как да
се върна в балната зала.
Джо плясна Джордж по гърба. Жестът бе достатъчно силен, за да го накара да залитне,
но Джо го хвана.
— Трябва да държиш прекрасната си дама под око — каза Джо приятелски. — Нали не
искаш да се изплъзне от теб.
— Да — отвърна Джордж, като го изгледа подозрително.
Затаих дъх. Уплаших се, че ще усети какво бяхме направили.
Но той каза само:
— Да, ще го направя.
Пътувахме в пустинята към Ел Ей, когато мобифонът ми дрънна, за да ме уведоми, че
имах съобщение.