Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Робинята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Робинята

Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:

Робинята
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 184
Перейти на страницу:

„Предполагам, партньорът ти не е забелязал, че му гепих телефона. А това

означава, че не е забелязал и липсата на още нещо.“

Вторачих се в екранчето. Блясъкът му бе единствената светлина по равната права

отсечка на пътя. Люкът на покрива ни бе отворен, за да се наслаждаваме на ярките звезди.

Хладният въздух в пустинята нахлуваше през него и ме накара да потръпна.

— Какво има? — най-после попита Джордж.

— Дай да видя Звездата.

— Фран, в пустинята сме. Не мога просто да отбия и…

— Довери ми се. Дай да видя Звездата.

Джордж раздразнено намали и отби на банкета. Ако се появеше ченге, щяхме да

обясним, че имаме проблеми с колата.

След като напуснахме „Венецианеца“, се отбихме на паркинг, където сменихме

костюмите си с джинси и фланелки. Джордж зарови из бъркотията на задната седалка и

намери сакото си.

— Тук е — каза той, като изпъна плата, за да ми покаже издутината в скрития вътрешен

джоб.

— Трябва да я видя — отвърнах.

— Добре — изсумтя той.

Извади кесията, развърза я и изсипа камъка в ръката си. Поднесе ми го.

Беше много красив.

Много красиво синьо стъкло. Същият размер и тегло като Звездата, но стъкло.

Пребледнях и се разтреперих.

— Мамка му! — изрева Джордж, като грабна камъка от ръката ми и го метна през люка.

Той изчезна в пясъка. Джордж не ме погледна, но си личеше, че е наясно с вината ми.

Ама че съм идиотка. Шибана похотлива идиотка.

Дикцията на Джо се бе променила, докато говорехме. Все още се долавяше тексаският

акцент, можеше дори да е истински, но с увеличаване на възбудата, селското момче се бе

превърнало в потискан и образован мъж.

А този факт трябваше да ми покаже, че истинският му глас бе онзи, с който говореше,

когато мозъкът му не действаше на пълни обороти. Но аз бях прекалено заета с желанието си

за секс, за да забележа.

Месец по-късно отново бях на път. Сега пътувах на юг.

Обичах Джордж. Наистина. И обичах да работя с него. Но бедствие като загубата на

„Звездата на Лукезе“ можеше да съсипе и най-солидните трудови взаимоотношения.

Личната ни връзка се скапа със същата лекота. Очевидно Джордж губеше интерес към

секса не само когато планираше обир, но и когато се проваляше.

Джо, или каквото бе истинското му име, ми изпрати ново съобщение. Бил впечатлен от

способността ми да разсъждавам бързо и да се оправям в трудни положения. Ако съм се

чувствала готова за „повишение“, той би искал да преговаря.

Когато му отговорих, ми даде името на бар в Тихуана. Щял да чака там един час в

определена вечер, ако съм искала да отида.

Отворих люка на покрива, наслаждавайки се на вятъра, който рошеше косата ми.

Звездите не бяха впечатляващи като сапфири с размера на юмрук, но бяха страшно красиви.

Винаги е важно да имаш план „Б“.

ТАНЦ СЪС СЕНКИ

АЛАНА НОЕЛ ВОТ

Седем седмици след като започнах да го чукам и само трийсет минути след като го

поканих на вечеря с мен и сина ми, двайсет и шест годишният ми любовник падна от бъги и

си счупи три гръбначни прешлена.

Не беше едър мъж — метър и шестдесет и осем, може би около шестдесет кила с мокри

дрехи. Момчето със счупените прешлени ми разказа по-късно, че баща му го наблюдавал

през прозореца как профучава по чакъла в бъгито и го оставил да лежи там половин час,

преди да отиде да провери какво е станало. По каква причина един баща може да остави

сина си да лежи на земята? Според мен това си беше чисто изоставяне. Жестоко. По същия

начин бащата на сина ми го изостави — още преди да се роди.

Любовникът ми звънна от болницата.

— Мисля, че си счупих гръбнака. Не знам кога ще ти се обадя отново. Уплашен съм.

Сестрата каза, че май съм си счупил гръбнака. Мамка му, страх ме е.

— Какво? — извиках и го чух да плаче. — Къде си?

— В болницата.

— Кой е с теб?

— Татко. Мама.

— В коя болница?

— „Кайзер“.

— Кой „Кайзер“ по-точно.

— В Сънисайд.

— Искаш ли да дойда? Ще дойда веднага.

— Магия — каза той.

— Какво?

— Магия — повтори.

Бяха го натъпкали с морфин.

— Скъпи, не те разбирам.

За моя изненада започнах да плача. Той беше само едно хлапе, което чуках.

— Бившата ми е тук — заяви той.

Какво точно знаех за бившата му приятелка? Били заедно четири години. Разделили се

три месеца преди да започна да го чукам. Веднъж го попитах защо.

— Карахме се — отговори той.

Тя била студентка по медицина. Неговата възраст. Достатъчно за нея. Тя беше там, а аз

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 184
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)