Робинята

накрая просто не можах да издържа, защото имах чувството, че очаквам смъртта. Изгоних го.

Мразех го. А той не виждаше болката ми.

Но в новогодишната нощ раздразнението ми бе меко като бял хляб, натопен в сос. С

други думи, вече бях изпила няколко чаши вино.

— Мога да преброя на пръстите си момичетата, с които съм бил.

— Браво на теб.

Бях по-възрастна от него, имах минало. Опит. Белези. Но не и съжаления. Повтарям.

Белези.

— Защо не ме помоли да дойда в болницата?

Ето така постъпваха любовниците. Нахвърляха се един върху друг. Лежах на канапето,

съжалявах, че виното ми бе свършило, и зяпах плаката на Мерилин Монро на стената.

— Защото си имаш други отговорности — отговори той.

Долових възмущение в гласа му. Дразнеше се, че бях майка.

— Да, имам.

— Освен това бившата ми приятелка щеше да дойде и не знаех кога точно.

— Това е истинската причина, задето не ме повика.

— Държа на нея. Не знам какви точно са чувствата ми към теб.

— Няма значение.

— Знаеш ли колко пъти ми се искаше да си ти, а не тя?

Гласът му се смекчи и изпълни с разкаяние. Беше доста надрусан.

Разплаках се. Гневът ми се замени с копнеж.

— Липсваш ми — признах.

— Искам да те видя — отвърна той.

— Как?

Беше погълнал доста обезболяващи, дрога и приспивателни.

— Не знам.

Любовниците копнеят за физическа близост, която да излекува всички рани. Да, секс.

Бих го погълнала като вкусно ядене.

— Ще дойда да те взема — заявих.

— Наистина ли?

— Да.

— Искам да го направиш.

— Добре.

— Сериозно ли говориш?

— Да.

— Ще дойдеш да ме вземеш?

— Да.

Надигнах се и примигнах към коледните светлинки. Как можех да събудя сина си, а

после да шофирам след толкова много вино?

— Сериозна ли си, бебче?

— Не знам.

Отпуснах се обратно на канапето. Бях объркана.

— Ще ми се обадиш ли утре?

Мълчание. От онова, което се възцарява в джунглата, когато жертвата си разменя ролята

с хищника и той се оттегля, преструвайки се, че никога не я е преследвал.

Последният път, когато видях Момчето със счупения гръбнак, знаех, че е за последно.

Разбрах го по начина, по който ме чукаше. Повече от час. Свирепо и грубо. В един момент

влагалището ми изплака.

— Искаш ли да спра? — попита той.

— Да. Аха.

Усетих как побеснявам.

Момчето се измъкна от мен. Членът му още бе твърд. Всеки прекрасен сантиметър от

него. С блестящи следи от мен. От копнежа ми. От желанието ми.

Той сложи ръце на колената ми. Краката ми не спираха да треперят.

— Хей, бебче, добре ли си?

— Не.

Легнах настрани на матрака и притиснах възглавницата към лицето си. Момчето със

счупения гръбнак легна до мен.

— Хей.

Усетих тежестта на дребното му тяло зад гърба си. Завъртях се и го погледнах. Бледо

слабо момче с пухкави косми по задника. Младото му тяло изглеждаше старо. Косата на

темето му бе започнала да оредява. Нещо привлече погледа ми в отблясъка от коледните