Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
* „Марш на рейнската армия“, по-известен като френския национален химн "Марсилезата“. — Б. пр.
Изабо прочете останалата част от съобщението, на Галоуглас. За всеки друг то щеше да представлява само неразбираема комбинация от прогноза за плаване, сигнал за бедствие и хороскоп с препратки към сенки, луната, Близнаци, Везни и серия географски дължини и ширини. Изабо го препрочете два пъти — веднъж, за да се увери, че е разбрала правилно значението му, и втори път, за да запомни инструкциите на Галоуглас. След това написа отговора.
Je viens*
* Идвам (фр.). — Б. пр.
— Боя се, че е време да си тръгвам, Жербер — каза Изабо без капка съжаление. Погледна през ужасната псевдоготическа стая, в която седеше тъмничарят й пред компютър на богато украсена маса. В другия край на помещението имаше тежка Библия, поставена на катедра с две дебели бели свещи отстрани, сякаш работното място на Жербер е някакъв олтар. Устните на Изабо се свиха при вида на тази преструвка, която вървеше на тежката мебел от деветнайсети век, превърнатите в канапенца църковни пейки и крещящия копринен тапет в зелено и синьо, украсен с рицарски щитове. Единствените автентични неща в стаята бяха огромната каменна камина и монументалната шахматна дъска пред нея.
Жербер впери поглед в екрана на компютъра и натисна копче. После изстена.
— Жан-Люк ще дойде от Сен Люсиен да ти помогне, ако още имаш проблеми с компютъра — каза Изабо.
Жербер беше наел приятния младеж да изгради домашна мрежа, след като Изабо бе споделила две клюки от Сет-Тур, дочути от разговорите на вечеря — мнението на Натаниел Уилсън, че бъдещите войни ще се водят в интернет, и плана на Маркъс да движи повечето банкови операции на Рицарите на Лазар чрез онлайн каналите. Болдуин и Хамиш бяха отхвърлили необичайната идея на внука й, но не беше нужно Жербер да научава и това.
Докато инсталираше компонентите на набързо поръчаната система на Жербер, на Жан-Люк му се наложи на няколко пъти да се обажда в офиса за съвет. Скъпият приятел на Маркъс, Натаниел, бе започнал малък бизнес в Сен Люсиен с намерението да вкара селяните в модерната епоха и макар че сега бе в Австралия, с радост се съгласяваше да помогне на бившия си работодател, когато имаше нужда от по-богат опит. В този случай Натаниел бе запознал Жан-Люк с различните системи за сигурност, които бе поискал Жербер.
Към тях Натаниел бе направил и някои свои модификации.
Крайният резултат бе, че Изабо и Натаниел знаеха за Жербер Орийак повече, отколкото тя беше сънувала, че е възможно, пък и повече, отколкото искаше да знае. Беше направо изумително как онлайн покупките разкриват какви ли не подробности за характера и действията му.
Изабо се беше погрижила Жан-Люк да включи Жербер в различни социални мрежи, за да държи вампира зает и да не й се пречка. Не можеше да проумее защо всички тези компании избираха за фирмените си знаци все някакви нюанси на синьото. Цветът винаги й се бе струвал безметежен и успокояващ, но в същото време социалните медии предлагаха единствено безкрайна възбуда и позьорство. Беше по-зле и от двора във Версай. Изабо си припомни между другото, че Луи Дьодоне* също си падаше доста по синьото.
* Луи XIV. — Б. пр.
Единственото оплакване на Жербер от новото му виртуално битие беше, че не можеше да се регистрира като „Понтифекс Максимус“. Изабо му каза, че така сигурно е по-добре, тъй като името можеше да се изтълкува като нарушение на съглашението от някои създания.
За жалост за Жербер — и за радост за Изабо — пристрастяването към интернет и разбирането как мрежата да се използва по възможно най-добрия начин не винаги вървяха ръка за ръка. Поради характера на сайтовете, в които влизаше най-често, Жербер се напълни с компютърни вируси. Освен това избираше прекалено сложни пароли и забравяше кои сайтове е посещавал и как е попаднал на тях. Това доведе до много телефонни разговори с Жан-Люк, който неизменно го избавяше от трудностите му и така винаги знаеше как да влиза в цялата онлайн информация на Жербер.
Това позволяваше на Изабо да се скита из замъка, да рови из вещите му и дори да препише изненадваща информация от множеството адресни указатели на вампира.
Животът като заложница на Жербер се оказа невероятно поучителен.
— Време е да тръгвам — повтори Изабо, когато Жербер най-сетне откъсна поглед от екрана. — Вече няма причина да ме държиш тук. Паството спечели. Току-що получих вест от семейството, че Матю и Даяна вече не са заедно. Предполагам, че напрежението е дошло в повече на горкото момиче. Сигурно си много доволен.