Книгата на живота

Всички бяха изпълнени с очакване. Тъй като Матю го нямаше, нашите приятели и роднини се обръщаха към мен за насоки. Теглото на отговорността се отпусна на раменете ми. Беше неудобно, точно както бе предсказал Матю.

— Паството кога те пусна на свобода, Изабо? — попитах. Устата ми си оставаше суха въпреки чая.

— С Жербер се разбрахме малко след като пристигна в Шотландия — небрежно отвърна тя, макар че усмивката й говореше, че в историята има още нещо.

— Маркъс знае ли, че си тук, Фийби? — Нещо ми подсказваше, че той няма никаква представа.

— Официално напускам „Сотбис“ в понеделник. Той знаеше, че трябва да разчистя работното си място. — Думите й бяха внимателно подбрани, но беше ясно, че отговорът на въпроса ми е „не“. Маркъс още бе с впечатлението, че годеницата му е в силно укрепен замък във Франция, а не в просторна градска къща в Лондон.

— Напускаш?

— Ако поискам отново да работя за „Сотбис“, имам векове пред себе си. — Фийби се огледа. — Макар че пълното каталогизиране на имуществото на фамилия Дьо Клермон може да ми отнеме няколко живота.

— Значи все още си решена да станеш вампир? — попитах.

Тя кимна. Трябваше да се опитам да я разубедя. Кръвта й щеше да е по ръцете на Матю, ако нещо се объркаше. А в това семейство винаги се объркваше нещо.

— Кой ще я прави вамп? — шепнешком се обърна Ленард към Галоуглас. — Отец X ли?

— Мисля, че отец Хабърд има достатъчно деца. Не смяташ ли, Ленард? — Като се замисля, трябваше да науча броя им колкото се може по-скоро, а също броя на вещиците и демоните.

— Предполагам, госпожо... ъъъ, мисис... ъъъ...

— Правилното обръщение към партньорката на сир Матю е „мадам“. Оттук нататък ще използваш тази титла, когато говориш с Даяна — рязко се намеси Изабо. — Така нещата стават по-прости.

Март и Галоуглас се обърнаха към нея и на лицата им се изписа изненада.

— Сир Матю — тихо повторих аз. Досега Матю бе „милорд“ за семейството си. Но Филип беше наричан „сир“ през 1590 година. „Всички тук ме наричат или сир, или татко“, каза ми той, когато го попитах как да се обръщам към него. Тогава си помислих, че става въпрос просто за остаряло френско почетно обръщение. Вече знаех, че не е така. Да говориш за Матю като за сир, вампирски сир, означаваше да го посочиш като глава на вампирски клан.

Лично за Изабо новата издънка на Матю вече беше свършен факт.

— Мадам какво? — объркано попита Ленард.

— Просто мадам — строго отвърна Изабо. — Мен можеш да ме наричаш мадам Изабо. Когато Фийби се омъжи за милорд Маркъс, тя ще бъде мадам Дьо Клермон. Дотогава можеш да я наричаш мис Фийби.

— О! — Съсредоточената физиономия на Ленард показваше, че се мъчи да смели вампирския етикет.