Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Магията на Даяна запулсира отново под кожата й в дъгоцветно вълнение. Напомняше на Галоуглас за дългите нощи, когато бе гледал северното сияние от пясъчната ивица под скалите, където навремето живееха баща му и дядо му.
— Не се безпокой. Матю няма да издържи дълго време далеч. Едно е да се скиташ в мрака, защото не познаваш нищо друго, и съвсем различно да се наслаждаваш на светлината само за да ти бъде отнета — рече Галоуглас.
— Звучиш толкова уверено — прошепна тя.
— Защото съм уверен. Децата на Маркъс са буйни, но той ще ги излекува. — Галоуглас сниши глас. — Предполагам, че имаш основателни причини да избереш Лондон?
Погледът й трепна.
— Така си и мислех. Няма само да търсиш последния липсващ лист. Целта ти е Ашмол 782. И не говоря глупости — изтъкна Галоуглас и вдигна ръка, когато Даяна отвори уста да възрази. — Значи ще искаш около теб да има хора. Хора, на които да можеш да се довериш до смърт, като баба, Сара и Фернандо.
Той извади телефона си.
— Сара вече знае, че пътувам към Европа. Казах й, че ще й се обадя, след като се установя. — Даяна погледна намръщено телефона. — А Изабо е още пленница на Жербер. Няма досег с външния свят.
— О, баба си знае работата — безгрижно рече Галоуглас, докато пръстите му летяха над копчетата. — Само ще й пратя съобщение накъде сме тръгнали. После ще кажа на Фернандо. Не можеш да го направиш сама, лельо. Не и онова, което си замислила.
— Приемаш всичко много добре, Галоуглас — с благодарност каза Даяна. — Матю би се опитал да ме разубеди.
— Така е, като се влюбваш в неподходящия човек — промърмори той под нос, докато прибираше телефона в джоба си.
Изабо дьо Клермон взе елегантния си червен телефон и погледна светещия дисплей. Отбеляза си часа —7:37. После прочете съобщението. Започваше с една-единствена дума, повторена три пъти:
Помощ
Помощ
Помощ
Беше очаквала Галоуглас да се свърже с нея, откакто Фийби бе уведомена, че Маркъс е заминал посред нощ, мистериозно и най-неочаквано, за да бъде с Матю.
Изабо и Галоуглас бяха решили предварително, че им трябва начин да се уведомяват един друг, когато нещата станат „крушовидни", както се изразяваше внукът й. Системата им беше претърпяла промени през годините, от сигнални огньове и тайни послания, написани със сок от лук, до кодове и шифри, после до предмети, изпращани по пощата без обяснения. Сега използваха телефона.
Отначало Изабо се колебаеше дали да се сдобива с такова мобилно устройство, но предвид последните събития се радваше че са й го върнали. Жербер й го беше конфискувал малко след пристигането й в Орийак с празната надежда, че липсата му ще я направи по-податлива.
Жербер върна телефона на Изабо преди няколко седмици. Тя беше взета като заложница, за да задоволи вещиците и публично да демонстрира властта и влиянието на Паството. Жербер не хранеше илюзията, че пленницата му ще сподели някаква информация, която ще му помогне да открие Матю. Той обаче бе благодарен, че Изабо е склонна да поддържа фарса. От пристигането й в дома на Жербер тя бе образцов заложник. Той заяви, че връщането на телефона е награда за доброто й поведение, но тя знаеше, че това до голяма степен се дължи на факта, че Жербер не е успял да разбере как да спре многото аларми, които се включваха през целия ден.
Изабо харесваше тези напомняния за събития, които бяха променили света й — точно преди пладне, когато Филип и хората му бяха нахлули в затвора й и тя бе почувствала първата искрица надежда; два часа преди изгрев слънце, когато Филип за първи път й бе признал, че я обича; три следобед, когато бе открила разбитото тяло на Матю в недовършената църква в Сен Люсиен; 13:23 ч., когато Матю източи последните капки кръв от съсипаното от болка тяло на Филип. Други аларми отбелязваха часа на смъртта на Юг и Годфроа, часа, когато Луиза за първи път показа признаците на кръвожадността, часа, когато Маркъс категорично показа, че въпросната болест не го е докоснала. Останалите аларми бяха запазени за важни исторически събития, като раждането на крале и кралици, които Изабо беше наричала приятели, избухването на войни, които бе водила и спечелила, и битки, които необяснимо беше изгубила въпреки внимателното им планиране.
Алармите звъняха ден и нощ, всяка с различна, грижливо подбрана мелодия. Жербер особено яростно възрази срещу онази, която пееше Chant de guerre de L'Armee du Rhin* в 5:30 сутринта — времето, когато революционната тълпа помете портите на Бастилията през 1789 година. Тези мелодии служеха като подсещания, събуждаха спомени за лица и места, които иначе щяха да избледнеят с времето.