Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Горката Фийби — промълви Даяна и в гласа й се долови безпокойство. — Маркъс едва ли е имал време да й обясни смислено какво става.
— Не се безпокой за нея. — Галоуглас беше прекарал два месеца с момичето и я бе преценил. — Тя има силен гръбнак и храбро сърце, също като теб.
После настоя Даяна да поспи. Салонът беше оборудван с кресла, които ставаха на легла. Увери се, че се е унесла, след което отиде в пилотската кабина и настоя да научи дестинацията им.
— Европа — каза му пилотът.
— Какво ще рече „Европа“? — Това можеше да означава къде ли не, от Амстердам до Оверн или Оксфорд.
— Мадам Дьо Клермон не е избрала окончателната дестинация. Каза ми да летя към Европа и аз летя към Европа.
— Сигурно отива в Сет-Тур. Карай към Гандер в такъв случай — инструктира го Галоуглас.
— Точно такъв е планът ми, сър — иронично отвърна пилотът. — Искате ли да пилотирате?
— Да. Не. — Точно в момента на Галоуглас най-много му се искаше да удари нещо. — По дяволите, човече. Ти си върши твоята работа, а аз ще си върша моята.
Понякога на Галоуглас му се искаше с цялото си сърце да беше паднал в битка срещу някой различен от Юг дьо Клермон.
След като кацнаха благополучно на летището в Гандер, Галоуглас помогна на Даяна да слезе по стълбите, за да се разтъпче, както й беше наредил докторът.
— Не си облечена подходящо за Нюфаундленд — отбеляза той и наметна топло яке на раменете й. — Вятърът ще разкъса това жалко подобие на палто за нула време.
— Благодаря, Галоуглас — каза Даяна и потрепери.
— Каква е последната дестинация, лельо? — попита той след втората им обиколка на малката писта.
— Има ли значение? — От примирен гласът на Даяна бе станал уморен, а после нещо по-лошо.
Безнадежден.
— Не, лельо. Нар-САР-суак, а не НЪР-сар-скуак — обясни Галоуглас, докато завиваше раменете на Даяна с пухено одеяло. Нарсарсуак, на южния връх на Гренландия, бе по-студен дори от Гандер. Въпреки това Даяна бе настояла за една бърза разходка.
— Откъде знаеш? — заядливо попита тя. Устните й бяха леко посинели.
— Просто знам. — Галоуглас направи знак на стюарда, който му донесе димяща чаша чай. Той доля малко уиски в нея.
— Никакъв кофеин или алкохол — каза Даяна и отказа чашата.
— Собствената ми майка е пиела уиски всеки ден от бременността си, а виж какъв здравеняк съм се пръкнал — изтъкна Галоуглас и отново й поднесе чашата. — Хайде — започна да я увещава той. — Една глътчица няма да ти навреди. Пък и за Ананас и Бобче няма да е толкова зле, колкото измръзването.
— Те са добре — остро отвърна Даяна.
— О, да. По-добре от космите на жаба. — Галоуглас протегна още повече ръка с надеждата, че ароматът на чая ще я накара да се предаде. — Шотландски чай за закуска. Един от любимите ти.
— Махни се, Сатана — промърмори Даяна и взе чашата. — И между другото, майка ти няма как да е пиела уиски, докато е била бременна с теб. Няма сведения за дестилация на уиски в Шотландия или Ирландия преди петнайсети век. Ти си по-стар.
Галоуглас сподави въздишката си на облекчение, когато чу историческите й заяждания.
Даяна извади телефон.
— На кого се обаждаш, лельо? — предпазливо попита Галоуглас.
— На Хамиш.
Когато най-добрият приятел на Матю вдигна, думите му бяха точно онези, които Галоуглас очакваше.
— Даяна? Станало ли е нещо? Къде си?
— Не мога да си спомня къде е къщата ми — каза тя вместо обяснение.
— Твоята къща ли? — озадачено попита Хамиш.
— Моята къща — търпеливо повтори Даяна. — Онази, която Матю ми даде в Лондон. Накара ме да подпиша сметките за поддръжката, докато беше в Сет-Тур.
„Лондон?“ Да си вампир изобщо не помага в тази ситуация, осъзна Галоуглас. Далеч по-добре щеше да е да се роди вещер. Може би тогава щеше да схване как работи умът на тази жена.
— Намира се в Мейфеър, на една малка уличка до Конаут. Защо?
— Трябва ми ключ. И точен адрес. — Даяна млъкна за момент и се замисли върху нещо. — Ще ми трябва и шофьор в града. Демоните обичат метрото, а вампирите притежават всички по-големи таксиметрови компании.
Разбира се, че притежаваха таксиметровите компании. Кой друг имаше време да запомни всички триста и двайсет маршрута, двайсет и петте хиляди улици и двайсетте хиляди ориентири в радиус 10 километра от Чаринг Крос, само за да получи лиценз?
— Шофьор ли? — задави се Хамиш.
— Да. И онази сметка в „Кутс“ на мое име върви ли с карта с висок лимит?