Книгата на живота

— Нямах предвид това — тихо рече тя.

— О — въздъхна Галоуглас и се загледа между коленете си към килима. — Четиристотин години. Плюс-минус.

— Толкова съжа...

— Не е нужно да съжаляваш за нещо, което не би могла да предотвратиш — каза Галоуглас и й махна с ръка да замълчи. — Знам, че никога не би могла да бъдеш моя. Нямаше значение.

— Преди да стана на Матю, бях твоя — просто рече Даяна.

— Само защото те следях как израстваш, за да станеш съпруга на Матю. Дядо винаги имаше гадната дарба да ни натоварва със задачи, които нито можем да откажем, нито да изпълним, без да изгубим някаква частица от душите си.

Той пое дълбоко дъх.

— Докато не видях във вестника историята за лабораторната книга на лейди Пембрук — продължи, — една малка част от мен се надяваше, че съдбата може да крие някаква изненада в ръкава си. Питах се дали няма да се върнеш различна, без Матю или поне без да го обичаш толкова, колкото той теб.

Даяна го слушаше, без да каже нито дума.

— Затова отидох в Сет-Тур да те чакам, както бях обещал на дядо. Емили и Сара все говореха за промените, до които може да доведе твоето пътуване във времето. Миниатюрите и телескопите са едно нещо, но за теб винаги е имало само един мъж, Даяна. И Бог знае, че за Матю винаги е имало само една жена.

— Странно е да чуя как произнасяш името ми — тихо промълви Даяна.

— Докато те наричам лельо, никога няма да забравя кой наистина притежава сърцето ти — намусено каза Галоуглас.

— Филип не е трябвало да очаква от теб да ме наглеждаш. Било е жестоко — отбеляза тя.

— Не по-жестоко от онова, което очакваше от теб — отвърна Галоуглас. — И далеч по-малко, отколкото изискваше от самия себе си.

Галоуглас видя объркването й и продължи:

— Филип винаги поставяше собствените си нужди на последно място. Вампирите са създания, управлявани от желанието, инстинктите им за самосъхранение са много по-силни от тези на всеки топлокръвен. Но Филип никога не ни е харесвал. Сърцето му се късаше всеки път, когато баба не я свърташе на едно място и се запиляваше някъде. Тогава не разбирах защо Изабо изпитва такава необходимост да се махне. След като чух историята й, си мисля, че любовта на Филип я плашеше. Беше толкова дълбока и себеотрицателна, че баба просто не можеше да й повярва, не и след всичко, на която я е подложил нейният сир. Част от нея винаги е била нащрек Филип да не се обърне срещу нея, да поиска нещо за себе си, което тя не би могла да му даде.

Даяна се замисли.

— Всеки път, когато видя как Матю се мъчи да ти даде свободата, от която се нуждаеш, да ти позволи да направиш нещо без него, което ти самата смяташ за дребно, но за него е мъчително безпокойство и очакване, си спомням за Филип — каза Галоуглас, приключвайки историята си.

— И какво ще правим сега? — Нямаше предвид, когато стигнат Лондон, но се престори, че е така.

— Сега ще чакаме Матю — с равен глас отвърна Галоуглас. — Ти поиска той да основе издънка. И той се зае да го направи.