![Черната призма [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/2/9/chernata-prizma-bg-download.jpg)
Черната призма [bg]
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-484-0
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната призма [bg]». Краткое содержание книги:
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си — дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
В онзи миг Дазен разбра, че Гавин наистина би ги убил.
Оттогава Гавин разговаряше с баща им като негов довереник. Дазен бе отритнат и зарязан. Известно време си играеше със Севастиан. После и Севастиан му бе отнет и остана сам. Дазен се надяваше, че като стане на тринайсет, ще бъде приет отново от тях, но баща му подмина датата почти без внимание. Когато настъпи времето да се пророкува кого Оролам е избрал за следващ Призма, целите Големи и Малки Яспис гъмжаха от предположения, но Дазен знаеше, че това е по-големият му брат. Нямаше значение как ще се случи. Андрос бе подготвял Гавин за Призма през целия му живот.
„А аз бях подготвян да бъда нищо. Непотребна вещ. Някой ден щях да се оженя за Карис Белодъб или някое друго момиче, за да отклоня амбициите на нечий друг баща. Докато Гавин не се опита да ми отнеме дори това.“
Ето коя бе най-трудната за поддържане част от маскировката му — не преструвката, че е Гавин, а напомнянето за всичко, което Гавин бе имал, а Дазен никога нямаше да има.
— Така че върви в Гаристън, спаси го или го опожари, убий Гарадул и вземи кинжала. Казах го достатъчно просто, нали?
Ако Гавин свършеше това както трябва, то щеше да изпълни една от целите му и да подготви почвата за друга.
— Ще ти дам писма до рутгарците, за да съм сигурен, че ще ти се подчиняват — добави Андрос.
— Ще ме направиш губернатор на Гаристън? — Всеки път, когато Гавин забравеше колко е могъщ баща му — дори и от тази стаичка, — Андрос правеше нещо, с което да му го напомни.
— Не официално. Ако се провалиш, това ще опетни името ни. Но ще се погрижа губернаторът да прави точно каквото му кажеш.
— Само че Спектърът…
— Може да бъде пренебрегван в определени случаи. Не е толкова лесна работа да свалиш една Призма. Когато се върнеш, ще поговорим за женитбата ти. Време е да започнеш да правиш наследници. Появата ти с едно копеле прави въпроса належащ.
— Татко, аз не съм…
— Ако смажеш един от сатрапите, дори и да е бунтовник, ще се наложи да подкупиш някой от другите. Време е. Ще ми се подчиняваш в тази работа. Проблема с копелето ще го обсъдим по-късно.
48.
Лив бе отишла в светлинната градина високо в жълтата кула, за да помисли, но ѝ се струваше, че не може да извърви и десет крачки, без да се натъкне на някоя млада двойка, която се целува. Докато слънцето залязваше, градината се превръщаше във впечатляващо зрелище — и любимо място на двойките. Лив би трябвало да се сети за това. Имаше нещо особено да гледаш млади влюбени, когато се чувстваш толкова изолиран.
Когато излезе от квартирата си, в нея бушуваше хаос от емоции: съжаление, че е била толкова груба с Кип, увереност, че е права и баща ѝ е жив, и ужасният страх, че греши. Беше самотна, уплашена за бъдещето си, а сега — зашлевена в лицето от привидната лекота, с която всяка друга, изглежда, можеше да си намери любим — копнееше и за момче. Което и да е момче. Е, почти. Лив живееше в Хромария от три години и имаше зад гърба си единствено няколко неуспешни опита за връзка. Това, че беше тирейка, дъщеря на генерал от загубилата страна и бедна, бързо пресичаше всякакъв интерес от страна на съучениците ѝ. Единственото момче, което тя смяташе, че наистина си пада по нея, я бе поканило на Бала на лукслордовете, а после ѝ бе вързало тенекия и бе отишло с друго момиче. Явно всичко бе само шега. На следващата година за кратко бе станала обект на съревнование между няколко от най-популярните момчета. Няколко седмици бе прекрасно да е център на вниманието. Имаше чувството, че най-после е постигнала пробив, че най-после я приемат. Едно от момчетата я покани на Бала на лукслордовете.
А после случайно дочу друго момче да говори за облог между тях кой пръв ще я изчука. Отмъщението ѝ бе бързо и ужасно. Обеща на своя кавалер за бала — водача на групата, млад благородник на име Паршан Наям — да му отдаде девствеността си, ако ѝ помогне да осъществи една своя мръсна фантазия. На онзи направо му потекоха лигите.
На Бала на лукслордовете се срещнаха в едно тъмно кътче току до главната зала. Тя убеди Паршан да си свали всички дрехи, въпреки че само на броени крачки от тях целият Хромарий танцуваше, бъбреше и пиеше. После откъсна устни от неговите, докато ненаситните му ръце шареха по тялото ѝ, и попита колко ще спечели от победата си в съревнованието.
— Ти знаеш? И не си бясна? — попита той.
— Че защо да съм бясна? — отвърна тя. — Затвори очи. Имам изненада за теб.
— Хубава ли?
Тя плъзна пръсти надолу по корема му. Сведе очи. Облиза устни.
— Ще ти секне дъхът. Обещавам ти.