Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Навън скоро ще съмне — натърти той. — И не след дълго ще открият, че сме избягали. Не проточвайте отдиха. Ще хукнат по следите ни веднага щом разберат какво сме направили.
Миг след това коридорът около тях се разтърси. Минута по-късно до ушите им стигна кух отглас.
— Стражите вдигат тревога — отрони Каран. — Знаят накъде сме тръгнали.
Забързаха отново по нескончаемите коридори, надолу по стръмни каменни стълби и в края на тесен, миришещ на мухъл тунел се спуснаха по спирална стълба до шахта, покрита с широк метален капак. Отваряше се само с лост, свързан чрез верига с халката върху капака. Слязоха в шахтата. Под капака висеше друга къса верига. Раел я дръпна и металната плоча се стовари гръмовно.
— Няма ли как да заклиним отдолу, за да спечелим малко време? — попита Лиан.
— Няма — отвърна кратко Раел. — Да вървим.
Стигнаха до огромен шлюз, затварящ тунела.
— Тази порта се залоства и от двете страни — обясни Раел.
Тъкмо я затвориха и чуха далечен трясък.
— Тичайте! — кресна аакимът. — Ще залостя портата и ще ви настигна. Близо са.
Лиан дръпна Каран за ръката. Тя беше почти безчувствена, падна два пъти. Накрая той я вдигна, нарами отпуснатото й тяло и закрета напред. Скоро стигнаха до друга порта. Раел залости и нея.
— Трябва да си поема дъх… — изхърка Лиан. — Не мога да продължа, ако ще да са ни подгонили всички аакимски орди.
— Ами да, подгонили са ни! — с вик го отрезви Раел, лицето му се беше сковало като маска. — Продължавай, малко остава. След завоя има трета врата, а зад нея — площадка. Там ще намериш лодка. Ако това не е ден на най-черна несполука за нас, лодката ще е там… Иначе е по-добре да скочим в реката. Тя ще се отнесе с нас по-милостиво от Шазмак.
Хукнаха напред. Скоро видяха проникващата иззад завоя дневна светлина. Каран се поопомни и за малко потича до Лиан, но преди да стигнат до последната порта, падна отново и той пак трябваше да я носи. Както бе казал Раел, зад портата тунелът се разширяваше в голяма пещера с висок таван. Отляво скалният под се спускаше полегато в спокойна плитка вода. Каменен пръст се проточваше на десетина разтега срещу течението и образуваше естествен вълнолом. Нататък Гар беснееше и се пенеше. Видяха на площадката две малки лодки.
В тунела отекна глух тътен. Лиан пусна Каран и раницата си в по-близката до водата лодка и се върна тичешком при Раел, който се бореше с портата.
— Вземи раниците и приготви лодката за отплаване! Ей сега ще дойда! — извика аакимът.
— Лодките са две.
— Избутай втората в реката, иначе ще ни последват с нея.
Лиан хукна обратно към Каран, върза въжето на лодката за желязната кука на площадката и забута. Дъното се хлъзна леко и лодката бавно се понесе към буйното течение. „Много отпуснах въжето…“
Озърташе се тревожно към тунела — Раел все не се показваше. Лиан скочи към втората лодка и натисна с всички сили. Тя дори не помръдна. Огледа се за нещо, което да използва като лост. Нямаше. Пак се втурна към портата. Раел я бе затворил, но не успяваше да нагласи резето в скобите и от другата страна бавно избутваха портата. Лиан също натисна с рамо и най-сетне сложиха резето.
— Все още са малцина, иначе изобщо нямаше да се справим — подхвърли Раел, докато тичаха към площадката.
— Не мога да отместя другата лодка! — изхриптя Лиан.
Натиснаха и двамата, но лодката запъваше като залепена. Раел прескочи да вземе сатърчето, окачено на раницата на Каран.
— Приготви се да потеглим! — кресна и яростно закълца руля на втората лодка.
Лиан отпусна въжето докрай и остана да чака в ледената вода. Каран вече седеше в лодката с ръка на руля. В тунела се разнесе тежък грохот и откъм вратата изригна облак прах. А Раел сечеше упорито. Двама аакими изскочиха на площадката, после трети, идваха и други.
— Тръгвайте! — изрева Раел, без да прекъсва работата си, прикрит зад борда на лодката.
Лиан се поколеба. Раел погледна през рамо, цапардоса свирепо руля за последен път, прекоси с огромни скокове площадката и сряза въжето, вързано за халката. Тяхната лодка мудно се плъзна към реката и Лиан се хвърли в нея. Раел пък се втурна по вълнолома, гонен от неколцина преследвачи.
Някой докопа влачещия се във водата край на въжето и Лиан извади ножа си и го сряза. Лодката се ускоряваше. Раел стигна до края на вълнолома, метна им сатърчето и скочи. Пръстите му пропуснаха борда на косъм и преди Лиан да го хване, реката грабна лодката и я повлече.