Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Крал Балдуин IV вече бе изцяло сляп и неспособен да се предвижва сам. Не беше в състояние да сложи край на лавината от оплаквания срещу Ги дьо Лузинян, когото смятаха за неспособен, нерешителен и слабохарактерен. Всички бяха единодушни, че такъв мъж не би могъл да бъде крал. Той бе само заплаха. Трябваше да се направи нещо, защото времето притискаше Балдуин. Прокаженият крал усещаше все повече приближаването на смъртта. И затова той се нае да обучи шестгодишния син на Сибила, също наречен Балдуин, за свой наследник. Що се отнася до Ги дьо Лузинян, той го назначи за граф на Ашкелон и Джафа, но с условието, че задължително ще живее в първия от тези градове, за да не трови повече с присъствието си живота в двореца на Йерусалим. С небезизвестните си проскърцвания на зъби и бурни протести Ги тръгна към Ашкелон в компанията на Сибила и на нейния малък син. Лошото здраве на това дете бе познато на всички. Тактиката да се направи от него наследник на короната беше преди всичко начин да се противодейства на властническите амбиции на Ги дьо Лузинян.
Въпросът сега беше да се разбере кой от двамата ще умре пръв — двадесет и четири годишният крал или малкият Балдуин, който беше само на шест. Господ единствен можеше да реши.
Абат Луи трябваше да чака много месеци в Свещения град, преди да намери случай да се срещне едновременно с Арно дьо Торож и Арн Готски. Двамата често бяха на различни мисии; първият уреждаше всичките деликатни въпроси, появяващи се в сърцето на ордена, от християнска Армения на север до Газа на юг. Вторият, защото непрекъснато бе задължен да инспектира различните крепости на ордена. И все пак абатът държеше много да ги види заедно и по възможност, на спокойствие. Онова, което имаше да им съобщи, бе от изключителна важност. Като им го кажеше, той нямаше как да не разкрие тайната си. Двамата мъже щяха да разберат, че не беше какъв да е монах, дошъл на поклонение, а пратеник на Светия престол с разузнавателна мисия. Имаше чувството, че от известно време Арн се съмнява в това. Гостоприемството от негова страна беше изключително. Абат Луи се настани в седалището на тамплиерите, вместо да го отпратят в цистерцианския манастир. По този начин беше много близо до самата власт, идеален ключов пост за човек с неговата мисия.
Ако Арн бе разбрал естеството на задачата му в Свещения град, това можеше да си обясни подобно гостоприемство. Но абат Луи не беше напълно убеден в това. Този странен рицар му беше станал изключително скъп. И двамата разговаряха дълго време по светски и религиозни въпроси, както Арн бе правил със своя стар изповедник в манастира в далечната страна на готите, чието име абат Луи бе забравил.
Една вечер, при залез-слънце, Арно дьо Торож и Арн Готски седнаха заедно с него под арката. Те се пошегуваха с шумовете и миризмите, които идваха от града, и ходът на разговора не беше много подходящ за това, което абат Луи трябваше да им каже.
Тези двама достойни мъже от Ордена на тамплиерите бяха физически съвършено различни. Единият бе едър, с тъмни коси, с много жив темперамент, умен и бърз в отговорите си, какъвто трябва и да бъде един такъв мъж в кралския двор. Другият беше рус до такава степен, че брадата му изглеждаше бяла. Имаше светлосини очи и изглеждаше почти хилав до своя приятел. Освен това бе уравновесен и често лаконичен. Казано накратко, те представляваха огньовете на Юга и ледовете на Севера. Но и двамата бяха верни на каузата на християнството и опазването на Божи гроб. Абатът си мислеше, че свети Бернар би се умилил пред гледката на тези двамата, защото нямаше повече накъде да се въплъщава идеалът, който си беше създал светецът за една армия, жертваща се в името на Господ.
Към това се прибавяше и нещо, което абат Луи най-трудно си обясняваше. Ако им подрежеха брадите и им наденеха по едно монашеско расо вместо белите им мантии с кървавочервени кръстове, тези мъже, еднакво образовани и с рицарски обноски, щяха да влязат в който и да е манастир и да застанат редом до духовници като отец Хенри.
Имаше нещо неразбираемо: и двамата бяха сред най-добрите воини на света, които караха врагът да трепери от страх. Но и двамата притежаваха благ поглед и интелигентен начин на изразяване. Несъмнено заради всичко това те въплъщаваха мечтата на свети Бернар.
Преди да пристъпи към темата, която го вълнуваше, абат Луи започна да се моли мълчаливо с приведена глава. Останалите двама разбраха веднага и замълчаха на свой ред, за да го изслушат.
Абат Луи им разкри истината, че е натоварен от Светия престол със специална мисия и че цистерцианските монаси, които постоянно сновяха насам-натам мълчаливо около него, трябваше да носят до Рим писма, предназначени лично за папата.