Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Вие може би мислите, че откритото бельо, изцапано с кръв и сперма, е доказателство за изнасилване. Не е така, дами и господа. Сексуалните отношения имат много разновидности. Колкото и отблъскващо да ви се стори това, една от тези разновидности предполага зрели жени да носят детско бельо или дрехи, за да задоволят фантазиите на сексуалните си партньор. Съществува и престорено насилие с цел сексуално удовлетворение. Така че сами по себе си тези веществени доказателства не доказват нищо.
А сега стигаме до второто обвинение — обвинението в убийство. И отново няма свидетели на предполагаемото престъпление. Обвинението не бе в състояние да представи нито един свидетел, който да твърди, че Филип Хокин някога е проявявал склонност към насилие. Не се яви нито един свидетел, който да каже, че е наблюдавал отклонения от нормалното в отношението на Филип Хокин към доведената му дъщеря. Свидетели липсват. Липсва и труп. Не само че липсва труп, но липсват и следи от кръв на предполагаемото местопрестъпление. Това трябва да е първият случай в историята на съдебната медицина, в който стрелба с огнестрелно оръжие не оставя никакви следи на местопрестъплението. Обвинението изобщо не можа да докаже, че Алисън Картър не е избягала от дома си и не живее някъде в периферията на обществото. При отсъствието на кръв и труп, как е възможно да обвиняват Филип Хокин в убийство? Как се е намерил човек, който да се осмели да го обвини в убийство?
Обвинението разполага единствено с определен брой косвени улики. Всички знаем, че здравината на една верига зависи от най-слабата й брънка. А какво да кажем за верига, която се състои само от слаби брънки? Нека огледаме уликите една по една и проверим тяхната убедителност. Убеден съм, дами и господа съдебни заседатели, че когато привършим нашата проверка, вие не бихте могли да заявите, че Филип Хокин е виновен в двете ужасни престъпления, в които го обвиняват.
Изслушахте двама свидетели, които твърдят, че същия следобед, когато Алисън Картър изчезнала, видели Филип Хокин в полето между горичката, където впоследствие бе открито кучето на момичето, и шубраците, в които бяха намерени следи от борба. Нито за миг не намеквам, че някой от тези свидетели лъже. Мисля, че те са успели сами да си повярват, че казват истината.
Твърдя обаче, че в малко селце като Скардейл зимните следобеди не се различават много един от друг. Не би било никак трудно да объркаш вторник със сряда. А сега имайте предвид, че всички в Скардейл са били разстроени и объркани от изчезването на Алисън Картър. Ако някой, който в техните очи има власт, един полицай например, е настоял, че са направили грешка, и че поправянето на тези грешка би подпомогнало разрешаването на загадката, толкова странно ли би било свидетелите да се подадат на внушението? Още повече, че това би означавало да се хвърли вината върху човек, който не е член на тяхната затворена общност, човек, който в техните очи е пришълец — новият скуайър Филип Хокин, който никак не им се нрави? Да не забравяме и друго, дами и господа съдебни заседатели — ако Филип Хокин увисне на бесилката, Скардейл и земите около него ще бъдат наследени от жена му, която не е пришълец, а роднина и близка на всички жители на селото.
Сега стигаме до показанията на самата госпожа Хокин. Каквото и да казва тя, да не забравяме, че пред закона си остава госпожа Хокин. Може би смятате, че самият факт, че тя свидетелства срещу собствения си съпруг, е достатъчно красноречив. Наистина, какво би подтикнало една жена, омъжена едва от година и половина, да свидетелства против съпруга си, освен наличието на недвусмислени доказателства за вината му? Не е ли показателен за личността на обвиняемия фактът, че тя се явява като свидетел на обвинението при толкова нестабилен обвинителен акт?
Не, дами и господа съдебни заседатели. Единственото нещо, което доказва този факт е, че няма по-силна движеща сила за една жена от майчинството.
Дъщерята на госпожа Хокин изчезва на единайсети декември. Госпожа Хокин е отчаяна, тя не е на себе си. Тя е объркана. Единственият човек, който като че ли е в състояние да поддържа у нея някаква надежда, е младият криминален инспектор, който се заема със случая с цялата си енергия и дори със страст. Той е винаги около нея. Той се е посветил на търсенето на дъщеря й, проявява открито съчувствието си. Но не постига нищо. В крайна сметка у него се заражда подозрение, че съпругът на госпожа Хокин може да има нещо общо с изчезването на Алисън. И той решава да докаже, че тази негова теория отговаря на фактите. Представете си какъв ефект има това върху нестабилното душевно състояние на госпожа Хокин. Разбира се, тя е податлива на внушения. А това, което казва той, звучи напълно логично. Защото тя има нужда от отговори на въпросите си. Иска ужасната несигурност, в която живее, да има край. По-добре е да обвини съпруга си, отколкото да живее в постоянен страх и неизвестност за това, което е станало всъщност с дъщеря й.