Следотърсачът [Pathfinder - bg]

И затова започна да носи със себе си плоча като ученик. Когато Флакомо го попита за какво му е, Риг обясни, че му трябва, за да се упражнява в математически изчисления, нужни му, за да разбере книгите по физика, които изучава. И наистина я използваше за това… освен когато виждаше приближаващата се към него диря на Парам.

Тогава той избърсваше някое ъгълче и й пишеше съобщения. Изписваше ги с печатни букви и после държеше плочата неподвижно, така че дори докато прескача през времето, тя да има достатъчно време да ги прочете. Парам не можеше да се спре, защото така щеше да стане видима, и затова трябваше да чете всичките му съобщения на бегом, така да се каже, въпреки че за него, докато й пишеше, времето течеше много, много бавно. Тя ги четеше или поне се въртеше около него, когато й пишеше, ала тъй като не можеше да му отговори нито с калем, нито гласно, той нямаше как да е сигурен.

Разказваше й по малко за живота си — за Бащата и как е умрял, как са живели заедно. За откриването на истината, особено тази, че има сестра — нещо, което не бе подозирал, докато умиращият Баща не му бе заръчал да я намери.

Разказа й някои неща за Умбо и по-малко за Самуна, но достатъчно, за да разбере, че не е възнамерявал да пристигне сам. Но не й каза нищо извън онова, което знаеше генерал Гражданин — нито за скъпоценните камъни, нито за ножа, който бе откраднал от миналото. И нищо за способностите на Умбо и как те позволяваха на Риг да се връща назад във времето.

Разказа й и за тайните коридори — за използваните от шпионите и за онези, по които никой не бе минавал от векове.

— Не знам затворени ли са или забравени — написа й той. — Знам къде са всички входове…

Изтри го и продължи да пише.

— Но досега не можах да намеря начин да ги отворя.

Изтри пак.

— Някой винаги наблюдава.

Една сутрин, когато отиде да извади плочата оттам, където я беше скрил предната вечер, преди да заспи в градината, той откри, че е преместена и някой е писал по нея с дребен, едва четлив почерк — калемът не беше създаден за изписване на толкова малки буквички.

„Страх ме е, братко. Майка ни заговорничи. Ще ни убият“.

Риг стисна плочата, прочете отново съобщението и грижливо го изтри. Сигурно беше дошла през нощта, когато всички спяха, и си бе позволила да остане в реалното време достатъчно дълго, за да го напише.

„Майка ни заговорничи“? Значи Агия не беше толкова невинна, колкото изглеждаше. Но как би могла да заговорничи с когото и да било? С кого би могла да разговаря, без да е под наблюдение?