Живот след живота

Алла заминала още сутринта, тръгнала в пет часа, а Роман имал неотложна работа във фирмата, вършил си я приблизително до обяд, след което също тръгнал за Томилин. Отишли на гробищата при дъщеря си, после Алла посетила и някаква друга приятелка, докато Роман разговарял с агента по недвижими имоти и обсъждал с него условията по продажбата на апартамента. Срещнали се вкъщи. Алла изглеждала разстроена и потисната, дори плакала — винаги била такава, след като посещавали гробищата. Пак тя предложила да пийнат, в такива случаи алкохолът й помагал. Пила съвсем малко, а Роман продължавал ли, продължавал, не можел да се спре, струвало му се, че ето, още една чашка, още една глътка — и ще настъпи онова мечтано усещане за лекота, простота и собствено могъщество, заради което всъщност си позволявал да пие. Но усещането все не го спохождало, напротив, все повече му натежавало и притъмнявало на душата, и в края на краищата той изпаднал в безсъзнание… Осъзнал се, когато го събудили нахлулите в жилището милиционери.

— Знаем ги тия работи — сърдито каза Федулов. — Всички си мислите, че е достатъчно да кажете: „Нищо не помня, бях пиян“, и с това всичко ще приключи. Не си ти първият, не си и последният, прекършвали сме и къде-къде по-корави. Аз ще те науча да обичаш свободата, няма да ми се отървеш с това твое „не помня“. Ето гледай: ленд роувърът „Дискавъри-три“ пред входа твой ли е? С регистрационен номер О 903 ХМ.

— Мой е — кимна Ярцев.

— Има ли повреди на бронята и на капака?

— Има.

— Откъде са се взели?

— Не знам.

— Алла Ивановна Ярцева твоята съпруга ли е?

— Да.

— Маздата с номер Е 369 ТМ нейна ли е?

— Нейна е.

— Мъжът с нея в колата нейният любовник ли е?

Настя се усмихна с ъгълчетата на устните си. Стар похват, но добър, почти винаги действа. Задават се няколко много прости въпроса, чиито отговори са очевидни и не е нужно да се коригират. А после без пауза се задава въпрос, чийто отговор изисква внимание и корекция. Щом Роман Ярцев отрича своята връзка със смъртта на жена си, той трябва да отрича също да е знаел, че тя има любовник, тоест да опровергава мотива. Интересно какво ли ще отговори на последния въпрос на Федулов.

— Не знам. — Ярцев най-сетне вдигна очи и жално погледна първо Дмитрий, после Вторушин и Настя. — Ама защо, защо не ми вярвате? Не знам кой е този мъж.

— Еремеев — бързо му подсказа Вторушин. — Константин Еремеев. Нима никога не сте чували това име?

Иля, за разлика от Федулов, говореше на задържания на „вие“.

— Никога не съм го чувал.

— И че жена ви е имала любовник, и това ли не знаехте?

— Не знаех.

— Абе лъжеш — отново се намеси Федулов. — Знаел си за Еремеев. И най-сетне си проследил жена си заедно с него. И с един удар си се разправил и с двамата. Нали? Спомняй си, Ярцев, спомняй си, та то е очевидно, всички улики са против теб. Напил си се и си откачил от ярост. Тръгнал си и си убил и двамата.