Бавачката на ангели [bg]

– Патрик. Свързал се е с Ева и на острова всичко е спокойно. Каза, че днес Ана щяла да обикаля селски търгове и вероятно затова не е имала време да вдигне. Но Патрик все пак смята, че трябва да отидем и да поговорим с Ева и Мортен.

– Ние?

– Да, според Патрик ситуацията там не е опасна.

– Сигурна ли си...? – попита Йоста, но телефонът му го прекъсна. – Здрасти, Виктор... Да, търсих те. Трябва ни превоз до Вальо. За предпочитане сега... Окей, ще сме там след пет минути.

Той приключи разговора и погледна подозрително към Ерика.

– Можеш да звъннеш на Патрик и да го питаш, ако не ми вярваш – каза тя с усмивка.

– Не, няма да се наложи. Най-добре да тръгваме.

– Пак ли изчезваш? – попита Кристина, която се беше появила на верандата, хванала здраво Ноел.

Той опитваше да се измъкне, а откъм всекидневната се носеха писъците на Антон, смесени с виковете на Мая: „Бабо! Бабоооо!“.

– Излизам само за малко, после ще те сменя – каза Ерика и си обеща да мисли само хубави неща за свекърва си, ако успее да отиде на острова.

– За последен път се отзовавам по такъв начин. Не може да приемате за даденост, че мога да зачеркна цял един ден ей така. Замислете се също, че вече не издържам на такова темпо и такъв шум. Макар че малките са сладки, трябва да кажа, че можеха да са по-добре възпитани. Това не е моя отговорност, навиците се създават в ежедневието...

Ерика се престори, че не я чува, благодари ѝ въодушевено и изхвърча навън.

Десет минути по-късно седяха в „Моята Луис“ на път към Вальо. Ерика опита да се отпусне и да си втълпи, че всичко е наред, както беше казала на Йоста. Но не го вярваше. Инстинктивно усещаше, че Ана е в опасност.

– Да ви изчакам ли? – попита Виктор, щом умело и елегантно спря до кея.

Йоста поклати глава.

– Не, няма нужда, но може по-късно да ни трябва обратен превоз. Ще можеш ли да ни вземеш?

– Разбира се, само звъннете. Аз ще обикалям с лодката.

Ерика видя как „Моята Луис“ се отдалечава и се зачуди дали е взела мъдро решение. Но вече беше твърде късно да размисля.

– Това там не е ли вашата лодка? – попита Йоста.

– Да, колко странно – каза Ерика, преструвайки се на изненадана. – Ана може би се е върнала. Ще тръгваме ли към къщата?

Ерика се запъти натам, без да чака отговор. Йоста закрачи тежко след нея, мърморейки. Пред тях се показа красивата очукана постройка. Наоколо цареше зловещо спокойствие. Сетивата на Ерика бяха нащрек.

– Ехо? – викна тя, щом стигнаха до широкото каменно стълбище. Външната врата беше отворена. Никой не отговори.

Йоста се спря.

– Странно. Изглежда няма никой. Патрик каза, че Ева е тук, нали така?

– Да, аз така разбрах.

– Може да са отишли до брега да поплуват?

Йоста направи няколко крачки и надникна зад ъгъла.