Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
А Хари все още не бе поканил Чо. Двамата с Рон започнаха сериозно да се притесняват. Хари отбеляза, че Рон нямаше да изглежда чак толкова глупаво без дама, колкото той самият, защото трябваше да открие танците заедно с другите избраници.
— Е, в краен случай ще се обърна към Стенещата Миртъл — мрачно рече той, спомняйки си за момичето призрак, което живееше в женската тоалетна на втория етаж.
— Хари, да стиснем зъби и да свършим тая работа още днес — предложи Рон в петък сутринта, сякаш планираха да щурмуват непревземаема крепост. — До довечера, като се видим в общата стая, и двамата да сме поканили дамите си, съгласен ли си?
— Ъхъ… добре — прие Хари.
Но колкото пъти се осмеляваше да погледне към Чо този ден — през междучасие, по време на обяда или на път за час по история на магията, — тя винаги бе наобиколена от приятелки. Никога ли не ходеше сама? Дали да не я причака пред тоалетните? Но не, дори и там тя отиваше със свита от четири или пет момичета. И все пак, ако не успееше да се престраши сега, някой друг щеше да го изпревари.
Трудно му бе да се съсредоточи върху изпита на Снейп за противоотровите и забрави да сложи ключовата съставка безоар, заради което получи най-ниската оценка. Но никак не се притесни, защото изцяло бе зает да събира кураж за това, което му предстоеше. Когато звънецът удари, грабна чантата си и хукна към вратата на подземието.
— Ще се видим на вечеря — извика той на Рон и Хърмаяни и се втурна нагоре по стълбите.
Трябваше само да помоли Чо за кратък разговор на четири очи. Той се заоглежда в препълнения с ученици коридор и я видя (много по-скоро, отколкото очакваше) да излиза от час по защита срещу Черните изкуства.
— А… Чо… Може ли за момент?
Кикотенето трябва да бъде строго забранено, ядно си помисли Хари, когато всички момичета около Чо прихнаха. Тя обаче не се засмя, а каза:
— Ами да.
Двамата се отдалечиха от съучениците й. Хари я погледна и стомахът му се сви, сякаш бе пропуснал някое стъпало и стремглаво политаше надолу.
— Ъъъ… — започна той.
Не можеше да я покани. Просто не се получаваше. Обаче трябваше да го направи. Застанала пред него, Чо го гледаше с недоумение.
Думите му се изплъзнаха сами.
— Ислиойдешбалмен?
— Моля? — не разбра Чо.
— Дали… искаш да дойдеш на бала с мен? — попита този път отчетливо Хари.
Защо трябваше да се изчерви точно сега? Защо?
— Ооо! — изчерви се на свой ред и Чо. — О, Хари, много съжалявам! — Наистина й личеше. — Вече обещах на друг.
— Аха… — рече Хари.
Чувстваше се странно. Само преди миг вътрешностите му се гърчеха като змии, а сега изведнъж като че ли изобщо ги нямаше никакви.
— Аха, добре… Няма проблем.
— Много съжалявам! — повтори Чо.
— Няма защо — отвърна Хари.
Те стояха и се гледаха. Първа проговори Чо:
— Е…
— Да — смотолеви Хари.
— Ами… до скоро — сбогува се Чо, все още зачервена, и си тръгна.
Преди да успее да се възпре, Хари викна след нея:
— С кого ще бъдеш?
— О, със Седрик — отвърна тя. — Седрик Дигъри.
— Аха, добре — рече Хари.
Отново усети вътрешностите си по местата им. Но се почувства така, сякаш някой ги бе натъпкал с олово.
Съвсем забравил за вечерята, Хари бавно тръгна към кулата на „Грифиндор“. Гласът на Чо отекваше в ушите му с всяка стъпка. „Със Седрик… Седрик Дигъри“. Беше започнал малко да харесва Седрик и дори щеше да му прости и за онзи куидичен мач, и за това, че бе красив, известен и любимият на всички участник в турнира. Но изведнъж осъзна, че Седрик всъщност е негоден за нищо красавец с пилешки мозък.
— Мечти и блясък! — глухо рече Хари на Дебелата дама. Паролата бе сменена предишния ден.