История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Като непосредствена увертюра пред главната офанзива на 7 юни 11-а армия на Манщайн предприема настъпление срещу крепостта Севастопол. Въпреки че съпротивата е ожесточена, германците след време успяват да надделеят благодарение на по-голямата си численост и умение, въпреки че крепостта пада едва на 4 юли, а с нея и целият Крим преминава в германски ръце. Така руснаците са лишени от главната им военноморска база на Черно море, но флотът продължава да съществува, макар фактически да остава пасивен.
Междувременно това първоначално действие в Крим е последвано от друго важно странично настъпление, което е по-близо до целите на главната операция. на 10 юни германците разширяват клина при Изюм, като форсират река Донец и успяват да заемат позиции на северния бряг. След като постепенно ги разширяват в голям плацдарм, на 22 юни те нанасят мощен танков удар на север и за два дни достигат Купянск, на около 65 км северно от реката. Това осигурява много ценна флангова подкрепа за източното направление на главната им офанзива, която започва на 28 юли.
На левия фланг на главното настъпление в продължение на няколко дни се водят ожесточени боеве, руските армии изчерпват резервите си и 4-та танкова армия успява да направи пробив в сектора между Курск и Белгород. След това настъплението бързо продължава през дългата 160 км равнина към Дон, близо до Воронеж. Създава се впечатлението, че германците директно ще форсират горното течение на Дон отвъд Воронеж, като прекъснат жп линията, свързваща Москва със Сталинград и Кавказ. В действителност те нямат подобно намерение. Заповядано им е да спрат, когато стигнат реката, и да заемат отбранителни позиции за продължаване на настъплението на югоизток. 2-ра унгарска армия пристига, за да замести 4-та танкова армия, която след това се отправя на югоизток през коридора между Дон и Донец, следвана от 6-а армия, която има за задача да превземе Сталинград, Всички операции на това ляво крило трябва да отстранят появилата сезаплаха за дясното крило. Докато вниманието на руснаците е съсредоточено върху настъплението от Курск към Воронеж, 1-ва танкова армия на Клайст извършва по-опасно придвижване откъм сектора на Харков. Тя се възползва от зле подбраните позиции, които руските сили са заели, както и от вклиняването в руския фланг при Купянск. След като правят бърз пробив, танковите дивизии на Клайст се насочват на изток през коридора Дон-Донец към Чертково и към жп линията Москва—Ростов. Те завиват на юг покрай Милерово и Каменск към долното течение на Дон в района на Ростов.
Лявото крило, срещайки слаба съпротива, успява да премине реката на 22 юли, след като е изминало 400 км от първоначалната си позиция. На следващия ден дясното крило пристига в края на защитните позиции при Ростов и прави пробив в тях. Градът, разположен на левия бряг на Дон, се оказва уязвим за такива пробиви, а и при бързото отстъпление защитата му не е добре организирана. Германските атаки по фланговете засилват още повече обърква-нето и градът бързо пада. Прекъснат е петролопроводът от Кавказ. Руските армии вече могат да получават петрол само с танкери през Каспийско море и по новата жп линия, построена набързо в степта западно от Ростов. Русия губи и огромна част от възможностите за снабдяване с жито.
Единственият важен неблагоприятен момент в това впечатляващо настъпле-ние, при което са разгромени големи струпвания на руските войски, е, че общи-ят брой на пленниците не е толкова голям, колкото през 1941 г. Темпото на настъплението не е толкова бързо, което се дължи не толкова на руската съпро-тива, колкото на ранната загуба на много от добре обучените германски танки-сти и на по-предпазливата тактика. Танковите „групи“ от 1941 г. са реорганизи-рани в танкови „армии“, в които е увеличен делът на пехотата и артилерията. Това увеличение става причина за намаляване на скоростта на придвижване.
Въпреки че голям брой руски части веднага са отрязани от германското настъпление, много от тях успяват да се измъкнат от обкръжението и да се присъединят към останалите руски войски. Югоизточното направление на германското настъпление, естествено, ги кара да отстъпват в североизточна посока, като така помагат на руското командване да ги събере в района на Сталинград, където те стават непосредствена заплаха за фланга на германското настъпление към Кавказ. Това има изключително важно значение за следващата фаза на кампанията, когато германските армии се придвижват в две направления — едното към петролните полета на Кавказ, а другото към Волга и Сталинград.