Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Но тук не става въпрос за какъв да е хакер или вирус — настояваше един от репортерите. — А за финансов тероризъм.
Банките в часовите пояси на запад затвориха рано.
Международни кореспонденти от Азия и Европа съобщаваха, че търговията е била преустановена и на тамошните борси.
Председателят на борда на федералния резерв обясни, че имало „прекъсване“ в системата, и увери обществеността, че компютризираните банкови системи имат вградени защити и „дублиращи бази данни“, така че в най-скоро време ситуацията щяла да се нормализира.
А самолетът? Атентат ли е било? Или обикновено съвпадение?
Вицепрезидентът призова към спокойствие.
Свечеряваше се и Уилсън наближаваше Питсбърг, когато се появиха и първите новини от самия Калпепър.
Изпаднали в истерия жители на града обясняваха как улиците били задръстени с мъртви коли, нямало ток и нищо електронно не работело.
Онези, които се бяха измъкнали някак от града, разпространиха покъртителни разкази. Имало множество пожари, повечето предизвикани от тежки катастрофи, а пожарните и линейките не можели да стигнат до местата на инцидентите.
Уилсън не се беше замислял за възможността от масови пожари, а трябваше. Голямото земетресение в Сан Франциско през 1906-а беше предизвикало известни щети, но не то, а последвалите пожари бяха унищожили града.
Току-що беше пресякъл границата с Охайо, когато по радиото за пръв път споменаха възможността за „електромагнитен импулс“. В токшоу по Националното радио група експерти си подхвърляха топката. Един пенсиониран ядрен физик се постара да обясни феномена. Но когато започна да говори за „ефекта на Комптън и намаляващата енергия на гама-лъчите при сблъсък с материя“, водещият го прекъсна.
— Но какво би могло да го причини? Това е основният въпрос.
— Ами най-странното е, че ефектът е локализиран — сухо обясни експертът. — На това нямам обяснение. Но по принцип наблюдаваме ЕМИ като страничен ефект при термоядрени детонации.
Паникьосани слушатели задръстиха телефоните на радиото. Експертът даде заден ход. Да, би могло причината да е друга — слънчево изригване, да речем, или някакъв вид „аномална гръмотевична буря“.
Минути по-късно всички радиостанции излъчваха изявления на правителствени говорители, в които се казваше, че в Калпепър и околностите не е отчетена повишена радиация.
Медийни хеликоптери кръжаха над поразения район и предаваха картина от пожарите, задръстванията и неподвижните автомобили. Медицински хеликоптери циркулираха между града и Вашингтон, пренасяйки пациенти от местната болница.
Накрая шепа жители на Калпепър се добраха до ефир. Тогава се появиха и първите откачени свидетелства. Слънцето било угаснало — само за миг, — а после угаснали и колите.
Уилсън наближаваше границата на Индиана, когато чу, че точно преди импулсния удар било забелязано ято от черни хеликоптери. Друг жител на Калпепър каза, че видял извънземно. Трети се кълнеше, че е видял летяща чиния насред царевичака в Рик Марън.
В предградията на Саут Бенд Уилсън спря за сандвич и безалкохолно, после нае стая в мотел. Междувременно Калпепър се беше превърнал в централна и единствена тема на всички медии.
39.
На десет хиляди километра над земята Бърк волю-неволю се съгласи с Томи. Тръгнал беше за зелен хайвер. Пътуваше към Невада да търси жена, която живееше в каравана и която едва ли щеше да сподели охотно с него каквото и да било.
Въпреки това тук, над облаците и далекопроводите, идеята му се струваше правилна. Беше следващата логична стъпка и той трябваше да я направи. Погледна през прозореца към ясното синьо небе. Не би го признал пред Томи, защото си даваше сметка колко откачено звучи, но имаше чувството, че желанието му да открие Джак Уилсън е диктувано от сила извън самия него. Че двамата с Джак Уилсън са обречени да се съберат като примигващи маркери на радарен екран. Какво щеше да стане, когато се срещнеха, Бърк можеше само да гадае. Щеше да му мисли, когато му дойдеше времето.
Непосредствените му притеснения бяха свързани с митническия контрол на летището.
Правилата за американци с двойно гражданство бяха категорични — когато влизат и излизат от Щатите, трябва да го правят с американския си паспорт. Обмислял бе дали да не поеме риска и да използва ирландския си паспорт, но подозираше, че Коваленко го е включил в някакъв списък с подозрителни лица или нещо такова. Да използва ирландските си документи, би означавало да наруши закона и хванеха ли го, можеше да не го допуснат на американска земя. Или нещо по-лошо.