Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Запалена е по операта и това е всичко — докладва на Барзилаи ръководителят на групата Невиот, след като апартаментът бе оставен точно както го намериха. — Има голяма сбирка от дългосвирещи плочи — все още не е сварила да си купи компактдискове — и все са опери. Сигурно харчи всичките си свободни пари за тях. Книги за операта, за композитори, певци и диригенти. Афиши от зимния репертоар на Виенската опера, макар че не може и да си помисли за билет…
— Няма мъж в живота й, така ли? — замисли се Барзилаи.
— Може да лапне по Павароти, стига да успееш да го привлечеш. Иначе просто забрави.
Но Барзилаи не пожела да забрави. Спомни си за един случай в Лондон, много отдавна — една чиновничка от Министерството на отбраната, модел на стара мома; сетне Съветите измъкнаха онзи зашеметяващ млад югославянин… дори съдията изпитваше съжаление към нея по време на процеса.
Същата вечер Барзилаи изпрати дълга шифрована телеграма до Тел Авив.
Към средата на декември струпването на коалиционната армия се превърна в огромна, неумолима приливна вълна от хора и стомана.
Триста хиляди мъже и жени от трийсет страни бяха разположени в поредици от линии през саудитската пустиня от брега на запад в протежение на повече от сто и петдесет километра.
От морето, в пристанищата на Джубаил, Дамам, Бахрейн, Доха, Абу Даби и Дубай пристигаха товарни кораби и изсипваха оръдия и танкове, гориво и запаси, храна и завивки, боеприпаси и резервни части.
От кейовете конвоите тръгваха на запад по Таплинския път, за да разположат огромни междинни бази, които един ден щяха да снабдяват настъпващата армия.
Един пилот на Торнадо от Табук, тръгнал на юг в привидна атака срещу иракската граница, каза на своите колеги от ескадрилата, че е летял над конвой камиони. При 800 километра в час му трябвали шест минути да стигне до края на колоната, който се намирал на осемдесет километра по-нататък, а камионите пътували едва ли не долепени един зад друг.
В междинната база Алфа, в един от секторите имало варели, наредени по три един върху друг, върху палети два на два метра, между тях имало място само колкото да мине един високоповдигач. Секторът бил четирийсет на четирийсет километра.
А това представлявало само горивото. В други сектори на Алфа били складирани снаряди, ракети, мини, сандъци с патрони за картечници, противотанкови бойни глави и гранати. В други държали храна и вода, машини и резервни части, акумулатори за танкове и походни работилници.
По онова време генерал Шварцкопф беше разположил коалиционните сили в онази част от пустинята, която се намира право на юг от Кувейт. Но Багдад нямаше как да знае, че преди да настъпи, американският генерал имаше намерение да изпрати допълнителни сили през Уади-ал-Батин, на още сто и шейсет километра на запад в пустинята, за да нахлуят в самия Ирак, насочвайки се право на север, а сетне на изток, като задачата им беше да обхванат фланга на Републиканската гвардия и да я унищожат.
На 13 декември Ракетите, 336-а ескадрила от Тактическото командване на военновъздушните сили на САЩ, напуснаха базата си в Тумраит в Оман и се преместиха в Ал Харз, в Саудитска Арабия. Това стана съгласно решение, взето на 1 декември.
Ал Харз беше „голо“ летище, изградено с писти за излитане и за рулиране, но без нищо друго. Нямаше контролна кула, хангари, работилници, помещения — една равна пустиня, пресечена с бетонни ленти.
Но това все пак беше летище. Със забележително прозрение саудитското правителство отдавна беше поръчало и изградило достатъчно въздушни бази, способни да подслонят въздушна армия, превишаваща по големина повече от пет пъти Кралските саудитски военновъздушни сили.
След 1 декември дойдоха американските строители. Само за трийсет дни беше изграден град от палатки, който бе в състояние да приюти пет хиляди души и пет ескадрили от изтребители.
Основната група строители бяха екипите Червен кон, подсилен с четирийсет огромни генератори на военновъздушните сили. Част от съоръженията дойдоха на колела, с тежки камиони, но преди всичко по въздуха. Изградиха подобните на мидени черупки хангари, работилници, складове за гориво и за боеприпаси, оперативни и щабни помещения, зала, контролна кула, магазини и гаражи.
За летателния и наземен персонал построиха жилища от палатки с улични платна помежду им, нужници, умивални, кухни, трапезарии и водна кула, която трябваше да се поддържа пълна от най-близкия водоизточник с помощта на конвои от цистерни.
Ал Харз се намира на осемдесет километра югоизточно от Рияд и се оказа само на пет-шест километра отвъд максималния обхват на ракетите Скъд, с които разполагаше Ирак. В продължение на три месеца той щеше да е дом на пет ескадрили: две Ф-15Е Страйк Игъл, Ракетите и Вождовете, 335-а ескадрила от базата Сиймор Джонсън, току-що пристигнала; една Ф-15С — чисти изтребители Игъл, и две от прехващачи Ф-16 Файтинг Фолкън.