Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Имаше дори специална улица за 250-те жени в Крилото, което включваше юриста, началници на наземни екипажи, шофьори на камиони, чиновнички, медицински сестри и две жени, офицери от разузнаването на ескадрили.
Летателният състав пристигна със самолетите си от Тумраит; наземният и другият персонал — с товарни самолети. Цялото прехвърляне трая два дни, докато строителите все още работеха и щяха да работят до Коледа.
Дон Уокър прекара добре в Тумраит. Условията на живот бяха модерни и отлични, а при отсъствието на напрежение в базата в Оман разрешаваха алкохолни напитки.
За първи път се срещна с британските бойци от САС, които разполагаха с постоянна тренировъчна база там, както и с други „офицери по договор“, служещи в оманската армия. Състояха се няколко паметни събирания, членовете на противоположния пол бяха изключително отзивчиви, а „лъжливите“ бойни полети с Игълите — много забавни.
Що се отнася до САС, след един излет в пустинята с леки разузнавателни Коли Уокър рече на новоназначения командир на ескадрилата подполковник Стив Търнър:
— Тези типове са направо за освидетелстване.
Ал Харз щеше да се окаже различен. Бидейки дом на двете Свети места — Мека и Медина, Саудитска Арабия налага строго въздържание, да не говорим за каквото и да е показване на женски форми от брадичката надолу, ако не се смятат дланите и стъпалата.
Със своята Обща заповед №1 генерал Шварцкопф беше забранил всякакъв алкохол за силите на коалицията под негово командване. Всички американски поделения спазваха тази заповед и тя се отнасяше съвсем стриктно за Ал Харз.
В пристанището Дамам обаче американците, които разтоварваха корабите, бяха озадачени от количеството шампоан, предназначен за Британските кралски военновъздушни сили. Разтоварваха се сандък след сандък с шампоан, качваха ги на камиони или товарни самолети С-130 Херкулес и ги доставяха на ескадрилите.
Американските пристанищни работници се чудеха, че в тази до голяма степен безводна част от света британските екипажи ще прекарват толкова време в миене на косите си. Това щеше да си остане загадка до края на войната.
На другия край на полуострова, в пустинната база Табук, която британските Торнадо деляха с американски Фолкън, пилотите от САЩ бяха дори повече озадачени, като гледаха как при залез-слънце англичаните, насядали под своите тенти, отсипваха по мъничко шампоан в чаши и го допълваха с вода от шишета.
В Ал Харз такъв проблем не възникна. Там нямаше шампоан. Освен това условията бяха по-неудобни, отколкото в Тумраит. Извън командира на крилото, който разполагаше със самостоятелна палатка, останалите, от полковник надолу, ги настаняваха по двама, четирима, шестима, осем или дванайсет, според чина.
И, което беше още по-лошо, секторът на дамския персонал беше забранен за посещение. Проблемът се задълбочаваше от факта, че американските дами, верни на своята култура и при липсата на саудитската Мутава (религиозна полиция), се отдадоха на слънчеви бани по бикини зад ниските огради, които издигаха около палатките си.
Това подтикна пилотите да се втурнат един през друг към наличните в базата специални камиони с поставени високо над колелата каросерии. Защото само качени на тях, застанали на пръсти, истинските патриоти можеха да пътуват от палатките си до летателната част, правейки огромна обиколка, за да минат по улицата между женските палатки и да видят дали дамите са в добра форма.
Ако не се смятат тези граждански задължения, за повечето от тях времето минаваше върху скърцащото походно легло и в празни разговори.
Настроението се беше променило и по друга причина. Обединените нации бяха дали на Саддам Хюсейн краен срок 16 януари да напусне Кувейт. Но от Багдад продължаваха да идват предизвикателни декларации. За първи път стана ясно, че ще има война. Тренировъчните полети придобиха ново и сериозно значение.
По някаква причина 15 декември беше топъл ден във Виена. Слънцето грееше и температурата се покачи. В обедната почивка фройлайн Харденберг излезе както обикновено от банката за скромния си обяд и внезапно реши да си купи сандвичи и да ги изяде в Щадтпарк, на няколко пресечки от „Балгасе“.
Тя имаше този навик през лятото и дори есента, и затова винаги си носеше сандвичи. На 15 декември обаче не беше взела.
Въпреки това, виждайки яркосиньото небе над Францисканерплац, тя реши, че ако природата е наумила да предложи дори за един ден мъничко Altweibersommer — така виенчани наричат сиромашкото лято, — тя ще се възползва и ще хапне в парка.