Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
— Добре сме.
— Къде е Джейкъб?
— Продължава да бяга на югозапад. Но вече намали темпото.
— Не го изпускайте от очи — рече Ричър и остави телефона на седалката.
Глокът все още тежеше в джоба му. Когато човек управлява кола с ляв волан, а стреля с дясната ръка, възниква един сериозен проблем: за да произведе изстрел, той трябва да го направи директно през предното стъкло. Някога, във времето на пясъчните стъкла, това е било сравнително лесно, но съвременните автомобили са оборудвани с изключително здрави челни стъкла, ламинирани с няколко слоя специална пластмаса. А и тежкият френски ключ беше останал в горящото тахо и вероятно вече се беше върнал в предишното си физическо състояние на къс разтопен метал.
Сет си почиваше, силно приведен напред. Дишаше дълбоко, главата му почти опираше в колената. След няколко вдишвания и издишвания той се изправи, затаи дъх и отново вдигна револвера. Този път с далеч по-добра концентрация и контрол. Дулото продължаваше да описва кръгове, но вече с големината на топка за бейзбол. Ричър завъртя волана и стъпи на газта. Колата описа бърз кръг и като че ли щеше да заеме първоначалната си позиция. Но това беше само заблуждаваща маневра. Воланът се изви в противоположна посока и тежката машина описа голяма осмица. Първият изстрел на Сет попадна в празно пространство, но вторият издрънча в рамката на купето вдясно, малко над челното стъкло на джипа. На по-малко от два метра от главата му.
Остана му само един патрон, изчисли Ричър.
Но се оказа, че е сгрешил. Видя как Сет яростно натиска спусъка, видя и въртенето на барабана. Но изстрели не последваха. Или патроните му са били с един по-малко, или барабанът е побирал само пет. Такива са револверите „Смит-60“, помисли си той. Междувременно Сет безпомощно се огледа, а после запрати револвера към кабината. Най-после мерникът му се оказа точен. Този човек не би трябвало да използва огнестрелно оръжие, а да хвърля камъни. Револверът се заби в предното стъкло, точно над волана. Ричър неволно се сви. Желязото отскочи и падна встрани. После Сет се обърна и хукна да бяга. Останалото беше лесно.
Ричър стъпи на газта и стисна волана с две ръце, като насочи тежкия джип точно по следите на беглеца. Скоростта достигна почти шейсет километра в час. Ако беше лека кола, ударът най-вероятно щеше да прехвърли жертвата над мотора и покрива. Но това беше тежък джип с тъпа муцуна, вирната високо над земята. Могъщ като парен чук, той блъсна Сет отзад, някъде над коленете и по-ниско от раменете. Като удар от двутонна тояга. Воланът подскочи в ръцете на Ричър. Главата на Сет внезапно изчезна от погледа му, а тялото му сякаш беше засмукано от земното притегляне със страшна сила. Лявото задно колело леко подскочи, сякаш преодоляваше някакво дребно препятствие. После джипът продължи пътя си, поклащайки се леко по неравностите на почвата.
Ричър намали, описа широк кръг и пое обратно. Искаше да провери дали има нещо за довършване. Оказа се, че няма. Без никакво съмнение. През живота си беше виждал много мъртъвци, но Сет Дънкан беше по-мъртъв от всички.
Вдигна телефона от съседната седалка и го опря до ухото си.
— Сет Дънкан е отстранен — докладва той, изправи волана и пое на югозапад, направо през замръзналите угари.
61
Джейкъб Дънкан се беше отдалечил на около двеста метра от дома си. Ричър го зърна пред себе си. Дребен и самотен, абсолютно беззащитен насред безкрайното голо поле. На стотина метра в северозападна посока пикапът на Дороти Коу описваше бавен кръг около него. Като бдително овчарско куче. Като разрушител, охраняващ транспортен конвой.
— Безпокои ме револверът — прошепна в микрофона Дороти.
— Сет се оказа слаб стрелец.
— Това не означава, че и Джейкъб е такъв.
— Добре, отбий и ме изчакай — рече Ричър. — Ще го направим заедно.
Изключи телефона и се насочи по диагонал към нея, минавайки на стотина метра зад гърба на бягащия Джейкъб. Когато наближи, Дороти Коу слезе от пикапа си и тръгна към мястото до шофьора на джипа. Ричър натисна бутона за свалянето на стъклото и каза:
— Не, ти ще караш, а аз ще държа пушката.
После слезе от мястото си зад волана и тръгна да заобикаля предницата. Срещнаха се пред хлътналата предна решетка на джипа. Не си казаха нищо повече. Лицето на Дороти Коу беше мрачно и решително. Спокойно и едновременно с това нервно. Тя седна зад волана, натисна бутона за нагласяване на седалката и погледна в огледалото. Сякаш всичко беше нормално, сякаш просто отиваше да си купи мляко от магазина. Ричър се настани до нея и измъкна глока от джоба си.
— Кажи нещо повече за онези снимки в сребърните рамки — рече тя.