Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
Слезе от кабината, приклекна и стегна човката на френския ключ около педала на газта. Направи го внимателно, като нагласи ръкохватката в Хоризонтално положение. Провери дали държи здраво, а после заобиколи отзад и развинти капачката на резервоара. С помощта на по-дългата отвертка натика края на шала дълбоко в отвора на резервоара и драсна клечка кибрит. Върна се при отворената врата, наведе се през седалката и включи на скорост. Колата бавно потегли, използвайки минималните обороти на двигателя. Той започна да подтичва редом с нея, натиснал с пръст бутона за електрическо задвижване на седалката. Тя бавно се плъзна напред, подминавайки позицията на човек със среден ръст, а после и тази на човек с изключително дребен ръст. После седалката опря в края на френския ключ и моторът леко увеличи оборотите си. Ричър ускори крачка, без да отделя пръста си от бутона. Скоростта се увеличи и го принуди да затича редом с тежкия автомобил. Секунда по-късно седалката стигна до максимално предно положение и спря да се движи. Ричър отскочи встрани и каросерията се плъзна покрай него. Скоростта беше не повече от петнайсет километра в час, а може би и по-малко. Но напълно достатъчна да преодолее съпротивлението на чакълестата настилка. Плитките коловози поддържаха автомобила в права посока. Шалът в отвора на резервоара гореше добре.
Ричър се обърна и изтича към черния пикап в началото на алеята. Скочи зад волана и натисна газта. Пикапът профуча през отвора и закова на място. Той направи няколко маневри, за да го нагласи под прав ъгъл спрямо отвора в оградата, оставяйки по петдесетина сантиметра разстояние от двете страни. Бялото тахо продължаваше стабилното си настъпление, леко поклащайки се по коловозите. Вече беше преодоляло половината разстояние до целта. От задницата му излитаха ярки пламъци. Ричър измъкна ключовете на черния пикап и хукна обратно към пътя. Изправи се от далечната страна на златистия юкон, облегна се на капака и се обърна да гледа.
Обвито в пламъци, бялото тахо продължаваше неумолимото си движение напред. Измина последните двайсет метра по плитките коловози и се заби в средната част на къщата. Сблъсъкът не изглеждаше силен въпреки инерцията на двата тона метал. Прозорецът на приземния етаж се пръсна на хиляди късчета, външната стена леко се наклони, разлетяха се парчета дърво. И това беше всичко.
Но напълно достатъчно.
Пламъците в задната част се люшнаха напред, пропълзяха под праговете и обхванаха вратите. Задните гуми пламнаха, от предните започна да излиза гъст черен дим. Подхванат от ветреца, той бързо набра височина и се понесе на югозапад.
Ричър се наведе над седалката и издърпа пушката.
Пламъците методично поглъщаха тахото и пълзяха напред. Бавно и целенасочено. Изпод капака изведнъж изригна нов огнен вулкан. Различен по цвят и по сила. Ярките му езици облизаха фасадата на къщата. Наляво, после надясно, очертавайки черен полукръг от разтопена боя. Езиците неумолимо напредваха. Като атакуваща армия, пробила защитния вал на противника. Разширяваха се, търсеха нов терен. Рамката на счупения прозорец пламна първа, защото там се беше образувало течение.
Ричър извади мобилния телефон на съпругата на доктора и набра един номер.
— Средната къща гори — докладва той.
— Това е къщата на Джонас — отвърна Дороти Коу от позицията си на половин километър в западна посока. — Пушекът се вижда съвсем ясно.
— Някакво раздвижване?
— Още не. Чакай, чакай… Джонас излиза от задната врата и тръгва наляво. Вероятно ще заобиколи и ще излезе отпред.
— Сигурна ли си, че е той?
— Сто процента. Наблюдавам го през телескопа.
— Добре — рече Ричър. — Чакай на телефона.
Той остави отворения мобилен телефон на покрива на джипа и вдигна пушката. Тя беше оборудвана с метален мерник в задната част, преди мястото за оптиката. Плюс още един в края на цевта. Вдигна я на височината на очите си, опря лакти на покрива и се прицели в празното пространство между средната и южната къща. Разстоянието беше около сто и четирийсет метра.
Ричър затаи дъх и зачака.
В процепа се появи набита фигура. Нисък и широкоплещест мъж, надхвърлил шейсет. Кръгло червендалесто лице, оредяла сива коса. Първият възрастен представител на фамилията Дънкан, когото виждаше на живо. Той тръгна напред, излезе на светло и се закова на място. Погледна горящото тахо, понечи да се втурне към него, после се отказа. Очите му се извъртяха към черния пикап, запушил алеята.