Време за умиране

Горящите греди рухваха. Приличаха на вулканична лава, достигаща почти до външната ограда на имота. Вертикалната им позиция се превръщаше в хоризонтална. После южната стена бавно се наклони и рухна в огъня. Остана да стърчи само коминът.

— Как изглеждат нещата? — попита Ричър.

— Точно според предвижданията ти — отвърна Дороти Коу.

Джейкъб Дънкан беше зад волана. По-нисък и по-широкоплещест от Сет Дънкан до него. На лицето му все още белееше предпазната шина. Пикапът включи на заден, измина десет метра и почти опря в огъня. После пое напред и заби нос в оградата. Бронята се изкриви, покривът се огъна. Оградата се разтресе, но издържа. Дълбоки дупки за яките стълбове, солиден винкел, всичко от първокачествен материал. Законът за непредвидените обстоятелства в действие.

Джейкъб Дънкан направи още един опит. Отново върна назад, но този път по-малко от десет метра, защото пожарът се разрастваше. После се стрелна напред и се блъсна в оградата. Фигурите на двамата пътници се люшнаха като парцалени кукли, но оградата пак издържа. Ричър видя как Джейкъб извръща глава. Нямаше място за по-добро засилване. Пожарът и позицията на пикапа не го позволяваха.

Джейкъб смени тактиката. Направи маневра и насочи муцуната на пикапа между два стълба. Включи на ниска предавка и натисна газта. Винкелите започнаха да поддават. Надяваше се, че постепенният натиск ще свърши по-добра работа от резкия удар.

Но не се получи. Винкелите се огънаха и затрептяха от напрежение, но издържаха. Задните колела на пикапа изгубиха сцепление и задълбаха в пръстта. Оградата реагира на натиска и отскочи обратно. Пикапът помръдна двайсетина сантиметра назад.

Вратите се отвориха и двамата пътници изскочиха навън. Приведени ниско към земята, те затичаха към кадилака. Тежка лимузина, по-мощен двигател, по-голям въртящ момент. Но с неподходящи гуми, предназначени за движение по гладки повърхности, почти без сцепление по неравен терен. Сет седна зад кормилото и включи на заден, но лимузината измина само един-два метра и спря. Явно се опасяваше, че резервоарът може да се взриви от пожара. После даде газ, предницата измина два-три метра и се заби в оградата. Задните колела моментално започнаха да се въртят на място.

Край на играта.

— Ето сега — рече Ричър.

Последната вертикална греда се огъна и рухна в огъня. Бавно и плавно. Жаравата я прие в рояк от искри и облаци дим. От вътрешността ѝ изскочиха ярки езици, които сякаш се хранеха с въздуха. Извиха се в причудливи форми, после изчезнаха. На тяхно място, възползвайки се от вакуума, изригна мощен пламък с височина над трийсет метра. Джейкъб и Сет отскочиха назад и прикриха лицата си с длани.

После започнаха да се катерят по оградата.

Прехвърлиха се от другата страна.

Хукнаха да бягат.