Споделена любов

- Казах ти, че между нас няма нищо романтично.

- Не и от твоя страна. Но можеш ли да ми кажеш с ръка на сърцето, че той не те желае? - Мариса не отговори и Бъч кимна. - Така си и мислех. Не го обвинявам, но и не ми е приятно. Въпреки че... по дяволите, ти навярно трябва да бъдеш с някой като него, някой от твоята класа.

- Бъч, вече не ме е грижа за глимерата. Те ме изхвърлиха от своя свят и знаеш ли какво? Радвам се, че стана така. Всъщност трябва да съм благодарна на Хавърс, че ме принуди да стана независима. Направи ми услуга.

- Може и така да е, обаче още изгарям от желание да му сритам задника.

Той я притисна малко по-силно до гърдите си и тя въздъхна дълбоко.

- Какво ще направят, ако открият следа от расата ни у теб?

- Нека го обсъдим после.

- Не - отсече Мариса и се оттласна от него. - Не ме изолирай. Казваш, че го правиш заради нас, нали? Значи имам право на глас, по дяволите! Ще го обсъдим сега.

Бъч прокара пръсти през косата си и събра сили.

-Ако се окаже, че имам вампирска кръв, те ще се опитат да предизвикат преобразяване.

Мариса бавно отвори уста. -Как?

- Ви каза, че може да го направи.

- Как?

- Не знам. Още не сме стигнали дотам.

Мариса дълго се взира в него и Бъч беше сигурен, че мислено съставя списък с всички глупости, които той бе извършил досега.

- Наруши обещанието си, като не ми каза за това - проговори тя най-сетне.

- Аз... да, издъних се - призна той и сложи ръка на сърцето си. - Но ти се кълна, че щях да ти кажа веднага щом разберях дали имаме някакъв шанс или не. И за миг не съм си помислял да започна преобразяването, без първо да поговоря с теб. Кълна се.

- Не искам да те изгубя.

- И аз не искам да бъда изгубен.

Мариса погледна към вратата, а тишината изпълни стаята, осезаема и плътна, докато на Бъч не му се стори, че усеща студения й допир върху кожата си.

Най-сетне Мариса каза:

- Ако ще опитвате регресията, искам да бъда в стаята.

Бъч издиша шумно.

- Ела тук. Искам да те прегърна.

И като я привлече към себе си, той я притисна до тялото си. Раменете й бяха сковани, но ръцете й се обвиха около кръста му. Здраво.

- Бъч?

-Да?

-Не съжалявам, че те ударих. Той отпусна глава на шията й.

-Заслужих си го.

Той я докосна с устни и си пое дълбоко дъх, мъчейки се да задържи аромата й не само в дробовете, но и в кръвта си. Когато се отдръпна, погледът му попадна върху вената на врата й и той си помисли: „О, Господи... моля те, нека бъда нещо повече от това, което съм. "

-Да приключваме с това - каза Мариса.

Бъч я целуна и пусна Рот, Ви и Рейдж обратно в стаята.

-Е, ще го правим ли? - попита Вишъс. -Да.

Бъч затвори вратата, после двамата с Ви се върнаха до камината.

Когато Рейдж пристъпи зад него с колана в ръка, Бъч се обърна към Мариса.

-Всичко е наред, скъпа. Обичам те - каза той, после погледна към Рот.