Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Мариса кимна, усмихна се разсеяно и отново се залови за работа.
Неспособен да се въздържи, Бъч отиде до нея и я докосна по рамото. Когато тя вдигна поглед, той я целуна по устните и прошепна „Обичам те".
Очите й светнаха и той я целуна още веднъж, преди да се обърне към Ви. Господи, така се надяваше регресията да открие и нещо друго, освен една камара бели като мляко ирландци.
Двамата с Вишъс се качиха на втория етаж. В пищния кабинет беше само Рот, който стоеше облегнат на камината и се взираше в огъня, потънал в мисли.
-Братко? - обади се Ви. - Да не идваме в лош момент?
Не - Рот им махна да влязат, при което диамантеният пръстен на ръката му проблесна. - Затворете вратата.
- Имаш ли нещо против да повикам подкрепление? - попита Ви и кимна към коридора. - Ще ми се Рейдж да го държи.
-Добре.
Вишъс излезе, а Рот се загледа в Бъч толкова напрегнато, че очите зад тъмните стъкла бяха като два лъча светлина.
-Не очаквах Скрайб Върджин да се съгласи.
-Радвам се, че го направи. И още как.
-Нали разбираш с какво се захващаш? Адски ще боли и може да те остави да вегетираш като жив труп.
-Ви вече ме осветли по този въпрос. Не ме е страх.
- Браво на теб - измърмори Рот одобрително. - Твърдо си решен, а?
- Има ли друг начин да разбера какво се крие в миналото ми? Не. Така че няма смисъл да се паникьосвам.
Двукрилата врата се затвори и Бъч вдигна поглед. Рейдж беше бос и с влажна коса, носеше избелели дънки и черен подарен блузон. По някаква нелепа причина, Бъч забеляза, че дори стъпалата му бяха страхотни. Нито следа от косми по кокалче-тата или криви нокти. Копелето беше съвършено от главата до петите.
-По дяволите, ченге - каза той. - Наистина ли смяташ да го направиш?
Бъч кимна и Вишъс пристъпи иззад Рейдж и си свали ръкавицата.
-Ще трябва да си махнеш ризата, приятелю.
Бъч се съблече до кръста и хвърли марковата риза на дивана.
-Мога ли да задържа кръста?
-Да. Не би трябвало да се разтопи. Поне не твърде много. Ви напъха ръкавицата в задния си джоб, после свали кожения си колан и го подаде на Рейдж.
-Искам да го сложиш в устата му и да го държиш там, за да не си строши зъбите. Но не го докосвай. И без това ще получиш изгаряния само от това, че си толкова близо.
Рейдж пристъпи напред, но неочаквано почукване на вратата ги прекъсна.
Иззад солидното дърво долетя гласът на Мариса.
-Бъч? Рот?
Ново почукване. Още по-силно.
-Господарю? Какво става там?
Рот погледна към Бъч и повдигна въпросително вежди.
-Нека поговоря с нея - каза Бъч.
Рот отвори вратата със силата на волята си и Мариса нахълта в стаята. Погледът й се премести от ръката на Ви към голите гърди на Бъч и лицето й пребледня като платно.
-Какво ще му правите? Бъч направи крачка към нея.
-Ще се опитаме да разберем дали във вените ми тече кръвта на расата ти.
Мариса го зяпна с широко отворена уста. После рязко се обърна към Рот.
- Кажи им да спрат. Кажи им, че не могат да го направят. Кажи им...
- Изборът е негов, Мариса.
- Но това ще го убие!
- Мариса - каза Бъч, - заслужава си риска, за да открия истината.
Тя се завъртя към него и го погледна с пламнали от изпепеляващ гняв очи. Последва пауза, после тя го зашлеви през лицето.
-Това е, задето не те е грижа за самия теб - каза тя и без дори да си поеме дъх, го зашлеви още веднъж. - А това е, задето не ми каза какво смяташ да правиш.
Силна болка опали бузата на Бъч и запулсира с ритъма на сърцето му.
-Момчета, ще ни оставите ли сами за малко? - тихо каза той, без да откъсва очи от пребледнялото й лице.
Когато братята изчезнаха, Бъч се опита да улови ръцете й, но тя рязко ги дръпна и ги обви около тялото си.
- Мариса... това е единственият начин, за който се сещам.
- Начин да постигнеш какво?
- Да бъда онзи, от когото се нуждаеш.
- Да бъдеш онзи, от когото се нуждая? Нужно ми е само да бъдеш себе си. И да си жив.
- Това няма да ме убие.
- Колко успокояващо! И откъде си сигурен? Да не си го правил и преди?
- Трябва да го сторя.
- Не, не трябва...
- Мариса - тросна се той. - Постави се на моето място. Представи си, че ме обичаш, но че аз имам нужда да бъда с друга, която да поддържа живота ми, докато ти не си в състояние да направиш абсолютно нищо, месец след месец, година след година. Представи си какво е усещането да знаеш, че ще умреш първа и ще ме оставиш сам. Че в моя свят ти винаги ще си останеш второ качество.