Кръвта на богомолката

— Хиляда имперски войници, пристигнали право от столичните гарнизони — потвърди капитанът.

— Хиляда… — Ган го зяпна невярващо. — Капитане, настоявам за незабавно обяснение. Какво, да опустее, забъркахте в моя град?

— Не е мое дело, губернаторе, но някой явно е предвидил какво ще се случи — каза капитанът. — Нека ви се представя, губернаторе. Аз съм капитан Бердик от имперската армия, също майор Бердик от вътрешната служба на Рекеф.

Ган си пое рязко дъх. „Те наистина са навсякъде.“ Постара се нито лицето, нито стойката му да издадат с нещо тревогата, която бе свила стомаха му при последните думи на новодошлия.

— Значи ме разследват, така ли?

— Това тепърва ще се уточнява — избегна директния отговор Бердик. — Какво точно се случва във вашия град, губернаторе?

— Вие ми кажете! — изръмжа Ган. — Нали уж сте предвидили, че ще се случи!

Бердик поклати глава.

— Губернаторе, по улиците на целия град има бунтове. Части от града вече са изцяло под контрола на въстаниците, най-вече северните и западните квартали. Другаде мирът се поддържа само с цената на огромни усилия от наша страна и силно военно присъствие. Извън този обезопасен периметър обаче населението на Сзар се въоръжава за война.

— Война? — повтори сащисан Ган. — Срещу мен?

— Срещу цялата Империя. — Бердик поклати глава. — Дори моите хиляда войници може да се окажат недостатъчни, ако целият град излезе на оръжие. Може и да е минало известно време, но бас ловя, че тези хора още помнят как се влиза в сражение. Вие участвахте ли лично в обсадата на Сзар, губернаторе?

— Не, както и вие, защото по онова време сте ходели прав под масата.

Бердик се усмихна студено.

— Така е, но си направих труда да прочета това-онова за пчелородните. Сзарианците са били свирепи бойци, истински фанатици. Това е тяхното Изкуство, така както ние имаме жилата си, а мравкородните общуват от разстояние. В момента, губернаторе, Сзар е буре с огнепрах, до което не бива да припламва искра.

Колкото и да не желаеше да го признае Ган, първоначалната му неприязън към новодошлия бързо отстъпваше пред вледеняващ страх.

— Какво ще ме посъветвате? — тихо попита той.

— Чух, че пратихте да ви доведат принцеса Макзех — каза Бердик. — Това е добре като за начало. Накарайте я да говори с народа си. Преди това се постарайте да я убедите, че ако Сзар въстане, Империята ще смаже бунтовете бързо и безмилостно. Кажете й за всичките мъже, жени и деца, които ще бъдат набучени на копия, за робите, разпратени в далечни градове, за наказанията, които ще бъдат наложени дори на онези пчелородни, които са се заселили другаде. Кажете й всичко това, защото то е самата истина. А сега ме извинете. Трябва да се върна при войниците си. Ще оставя в двореца достатъчно хора, които да го защитят при нужда, но останалите ми трябват на улиците.