Кръвта на богомолката

Насочи към тях отворената си длан и видя как се опитват да съберат кураж и не успяват. Не искаха да си тръгнат, но нямаха и смелостта да направят нещо по-дръзко. Явно се налагаше Фраген да им помогне във вземането на решение.

Изпсува — понеже до този момент денят си беше що-годе приятен, — пусна жилото си и един от мъжете отсреща политна назад в ръцете на другарите си с обгорен кръг в центъра на гърдите. Умря още преди другите да го положат на земята. Фраген и хората му вече бяха протегнали ръце, в знак че ще избият всички, ако тълпата не се разпръсне.

Един от мъжете, онзи с алебардата, внезапно хвърли оръжието си и отстъпи назад, а после всички последваха примера му и се разбягаха между сергиите.

— Така — каза Фраген и погледна към вцепенилите се продавачи и селяните с техните кошници и плетени кошове. — Някой да разкара тоя боклук — нареди им и посочи трупа. — Дайте го на семейството му или го хвърлете на бунището, все ми е тая.

— Сър! — извика напрегнато един от войниците. Фраген се обърна и видя нова вълна сзарианци да се приближава между сергиите, по трима-четирима в група, мъже и жени на всякаква възраст.

И този път имаше стомана, много стомана — оръжия и брони, толкова много, че поне двама от трима бяха снаряжени като истински войници. „Откъде са ги…?“ Но и това беше очевидно. Някои бяха с тежките червеникави нагръдници на старата сзарианска армия, но повечето носеха имперски брони. Въоръжени бяха с имперски мечове, арбалети или копия, всичките изработени в местните работилници по поръчка на Империята. Други стискаха в ръце традиционните сзариански бойни брадви, чиито широки извити остриета се балансираха от остри шипове в задния край. От кокалчетата на мнозина стърчаха плътни триъгълници яка заострена кост, дар на пчелородното Изкуство.

Фраген се опита да прецени числеността им, но спря да брои, когато осъзна, че са над сто и прииждат и още.

— Сър? Да се оттеглим ли, сър? — попита нервно войникът и понечи да отстъпи.

— Стойте на място! — изкрещя Фраген на тълпата. — Това е имперски град и всеки опит за съпротива ще бъде наказан жестоко! И вие го знаете, селяни тъпи! Връщайте се на работа! Връщайте се във фабриките! За кого се мислите, да опустее дано?

Арбалетната стрела го прониза току в края на речта му и последната дума излезе от устата му заедно с пръски кръв. Фраген погледна невярващо към стърчащата ниско в гърдите му стрела, после се строполи на земята.

Хората му, окончателно изпаднали в паника, се издигнаха във въздуха и размахаха криле към двореца на губернатора и сигурността на гарнизона.