Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Започваше да се ядосва, което не беше много умно предвид опряния в гърлото му нож, но не разбираше какъв е проблемът и защо така изведнъж Касзаат беше излязла от кожата си.
— При Дрефос съм на сигурно място — прошепна тя. — Докато му служа, оръжията му никога не ще се обърнат срещу мен. И не ще има нужда да се страхувам.
— И? — подкани я той. Посегна полека да вземе ножа от ръката й, но тя го стискаше здраво.
— Говори се, че в Сзар има проблем — продължи с натежал глас тя. — Казват, че царицата е мъртва. И че имперски войници са тръгнали към моя град. Казват, че ще има въстание и че Империята ще го удави в кръв.
— И ти мислиш, че ще ни пратят там?
— Знам го. Усещам го, Тото — каза тя. — Но не мога да го направя. Не и срещу собствения си народ. Не съм силна като теб.
Сила? Въпрос на сила ли беше стореното от него?
Тя най-сетне пусна ножа, Тото го метна настрана и го чу как изтраква в стената.
— Ще му кажеш ли? — попита тя.
— Не — отвърна възмутено Тото. „Тя за какъв ме мисли, за предател ли?…“
А после през ума му мина истината.
„Не е като да няма основание.“
— Няма да му кажа — натърти той. — Никога. Повярвай ми, моля те.
— Тото, не знам какво да правя, не виждам изход — прошепна тя. — Работих за него твърде дълго. И сега ще платя. Той ще ме убие.
На това Тото не знаеше какво да отвърне. Знаеше друго — че Дрефос е човек, лишен от повечето човешки емоции, и че прословутият му технически прогрес е механизирана неизбежност, чиито зъбчати колелца биха премазали всеки, който застане на пътя му. Притисна я към себе си, искаше да я успокои, че Дрефос няма да я закача и че той, Тото, ще я защити. И двете обещания заседнаха в гърлото му и си останаха там неизречени.
20.
Според собствените си сметки полковник Ган беше най-големият късметлия в Империята. Беше се издигнал до полковнишки чин много млад благодарение на семейните си връзки, а през последните седем години си беше отживял като губернатор на най-работливия и едновременно с това най-покорния народ в рамките на Империята.
Дворецът в Сзар беше великолепен, по-голям дори от грамаданската грозотия, която старият губернатор на Мина беше издигнал в подопечния си град. А понеже местните пчелородни строяха домовете си или под земята, или най-много на един етаж над нея, дворецът издигаше снага над целия град и макар местната архитектура да беше по-изящна със сложните фрески и барелефи по фасадите, Ган все пак смяташе, че самите размери на двореца символизират превъзходството на неговата раса.
Полковник Ган си беше създал навика всяка сутрин да закусва в стая с различен изглед — а такива имаше много в гигантското многоетажно здание — и да се любува на своите владения. Понякога канеше и гости на трапезата си — офицери от гарнизона, минаващи през града имперски големци, представители на Консорциума или мъже от добри семейства, но веднъж в десетницата си угаждаше с по-специален гост. При последното си посещение в столицата Ган остана впечатлен от факта, че император Алвдан Втори — комуто той се възхищаваше искрено — веднъж в десетницата споделя императорската си закуска с хубавката принцеса Седа. Тази демонстрация на братска преданост се обсъждаше често в елитните кръгове, където Ган предпочиташе да се движи, и макар самият той да нямаше сестри с царска кръв, Сзар му беше осигурил приемлив заместител. Губернаторът вярваше, че внася един особено елегантен имперски нюанс към атмосферата на града, като веднъж в десетницата закусва заедно с Макзех, принцесата на пчелородните.
Самата Макзех не беше твърде привлекателна. В сравнение с осородните жени, към които Ган имаше изразени предпочитания, тя беше ниска, тъмна и кръглолика. Ала беше истинска принцеса и местните хора я обожаваха с робската отдаденост, която изпитваха към цялото царско семейство. Като я канеше демонстративно като гост по милост на имперското гостоприемство, Ган подчертаваше още веднъж пълния си контрол над града. Не че пчелородните, така възхитително лишени от бунтарски дух, имаха нужда да им се напомня. Дори без особен надзор пчелите работеха два пъти по-усърдно от всеки осороден, потяха се в леярните, ковачниците и цеховете и произвеждаха брони, мечове и машинни чаркове, които след това чинно транспортираха към други части на Империята. Завладяването на Сзар беше разширило значително индустриалния капацитет на Империята и сега полковник Ган, неговият губернатор, плъзгаше доволно поглед по окъпания в светлика на утрото град и си мислеше за богатствата, които Империята смучеше от него. На кого му пукаше, че самият той не беше пролял и една капка кръв, нито бе вдигнал меч при завладяването му?