Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Ахеос се стресна до смърт. Последната мисъл не беше негова.
Опита се да разбере къде точно в града се намира. Езерото му беше отдясно, водната шир лъщеше в окаменели вълни, близо до брега стърчаха замръзналите силуети на плъзгащи се по водата местни хора, тъмнееха плътни групи тръстика, виждаха се малки лодки, уловени в капан на безвремие по пътя към тайните си дела.
Пак движение — Ахеос светкавично се обърна и за миг зърна силуета на някаква жена. Жена с изпъкнали червени очи и изпосталяло лице.
Не, нямаше нищо там. Само нощта.
„Чухме те, когато ни повика. Сега ние те викаме.“
— Кои сте вие? — прошепна той, макар да знаеше кои са, и понеже знаеше, не искаше да се среща с тях. С нещата, които го викаха.
„Губиш си времето. Не дойде при нас. Не ни намери.“ Беше гласът на Даракион, но по-слаб и по-кух. Беше гласът на Кутията.
„Те ни търсят, всички те. Дори сега протягат ръце към нишката, която хвърляме единствено за теб. Ела при нас, малки послушнико.“
— Къде сте? — попита той, по-високо този път, и се затича през неподвижния дъжд. И отново зърна за миг един от преследвачите си — мъж от собствената му раса със сребриста, прилепнала към главата му шапчица и набраздено от дълбоки бръчки лице.
„Тук.“
И наистина беше тук.
Опита се да спре, защото да я докосне би било смърт, но се подхлъзна, загуби равновесие и падна във… там, където нещото се издигаше от земята.
Беше силует с форма на жена, строен силует на богомолкородна, само дето алчните, жадни тръни и шипки я пробождаха на десетки места, гърчеха се напред-назад през плътта й, която се беше покрила с бодили и иглички като плътта на шипороден, бодили, иглички и парливи листа. Трънливи къпини лазеха по снагата й, пробождаха я и разтегляха кожата й, която беше бледа и човешка на места, а другаде беше твърда и лъскава като хитиновата обвивка на насекомо. Ръцете й бяха ръце на богомолкородна с костни шипове на подлакътниците и едновременно с това бяха щипки на богомолка с гигантски хищни куки. На лицето й блестяха фасетните очи на насекомо, остри като бръснач мандибули се свиваха и разтваряха като ножици в човешката й уста.
„Ще умра…“ Това не подлежеше на съмнение. Ахеос залитна няколко крачки назад, но не можеше да откъсне поглед от привидението. Дори неговите очи, за които мракът не беше пречка, не успяваха да възприемат докрай тази меняща се, скърпена от отделни парчета фигура. Но макар да не я виждаше добре, Ахеос знаеше, че фигурата е древна, могъща… и я боли.
— Ти… имаш ли си име? — промълви той.
Устните и мандибулите се раздвижиха, но движението им не съвпадна с думите, които стигнаха до него.
„Бях Летриме приживе. Трябва да ме намериш, Ахеос.“
— Покажи ми — каза той. — Бързо, преди другите да ме настигнат.
Създанието кимна и тръгна по улиците на окаменелия град, без да каже и дума повече. Ахеос една не повърна при гледката, защото напред крачеше гола богомолкородна жена, но всеки път, когато кракът й докоснеше земята, трънливите шипки и къпини се стрелваха безмилостно нагоре, пробиваха плътта й, кожата й се разкъсваше отвътре навън под натиска на тръните, а после заздравяваше, заменена от лъскавия зелено-черен екзоскелет на сродното й насекомо.
Ахеос забърза след нея… или трябваше да каже след него, насекомото? След духа на богомолкородна, уловена в капан между живота и смъртта преди пет столетия, почти изгубила човешкия си облик, но все още помнеща името си.
Знаеше, че други, много други, са излезли да го търсят. Колекционерите, а и не само те, всички, които владееха магическото умение да минат през отворения портал и да последват нишката. Летриме крачеше спокойно напред, но всяка крачка я отвеждаше толкова надалече, че тичащият Ахеос често я губеше от поглед, а зад себе си чуваше неизменното ято от сенки, които се боричкаха по дирята му.
А после изтерзаната богомолка спря пред една врата на долнопробна улица близо до брега на езерото. Врата на дълга паянтова постройка, пансион със стаи под наем, с провиснал покрив и криви стени. Летриме сграбчи касата на вратата с такава сила, че дървото се сцепи; от плътта на богомолката се проточиха бодливи лиани, впиха се в касата и я раздробиха на трески.
И тогава той разбра. Огледа се трескаво за някакви ориентири. Трябваше да запомни къде е това място и когато се събуди, да…
Летриме го стисна за гърлото като в менгеме, смъртоносни шипове срязаха кожата му, бодливи клонки заопипваха плътта му, жадни за кръв.