Чародейката

– Чудесна вечер, нали? – извика французинът. – Погледнете само този залез –

определено е музикален.

Паламед и Уилям Шекспир бяха от северната страна на голямата пирамида.

Барда погледна към Сарацинския рицар и му посочи тримата, които прелитаха

бавно покрай тях.

– Ето, това е нещо, което не се вижда всеки ден.

Накрая минаха от източната страна, която вече бе потънала в дълбока сянка.

Жана д‘Арк седеше с кръстосани крака на едно стъпало, затворила очи и положила

ръце в скута си с обърнати нагоре длани. Тя отвори очи, усмихна се лъчезарно и

килна глава настрана.

– Много хубава броня, Софи. – Докато говореше, разпери ръце и въздухът

внезапно се изпълни с аромата на лавандула, а после собствената £ сребърна

броня обгърна тялото £.

– Какво правят те тук? – попита Софи.

– Дошли са да ви пазят и защитават – обясни Цагаглалал, докато се издигаха по-

нависоко, наближавайки върха на пирамидата. – Ще задържат анпу колкото се

може по-дълго. Но не се бавете прекалено.

– За какво говориш? – попита Джош. Започваше да трепери от напрежението от

поддържането на въздушната възглавница. – Близо ли сме вече? Не мога да

продължавам още дълго.

– Приближи ни до стъпалата – заповяда Цагаглалал. – Веднага!

Едва бяха стигнали до каменното стълбище, когато Джош клюмна. Софи и

Цагаглалал му помогнаха да изкачи с олюляване последните половин дузина

стъпала до върха на пирамидата...

...точно когато кристалната вимана на Изида и Озирис се спусна от небето и кацна

на плоския покрив.

– Това е краят – промълви Цагаглалал. – Сега вие трябва да решите съдбата на

света – на този свят и на всички други светове и Сенкоцарства. – Тя бръкна под

бронята си, извади малък изумруден правоъгълник и го притисна в ръцете на

Джош. – Но преди да вземете окончателното си решение, може би трябва да

прочетете това.

– Какво е?

– Прощален дар от Авраам Мага. Последното съобщение, което е написал някога

– каза тя. Спря се на края на стълбите, обърна се и хвана ръцете на близнаците в

своите. Усмихна се тъжно, а големите £ сиви очи блестяха в гаснещата светлина. –

Надявам се, да ви видя отново след десет хиляди години. Бъдете добри със

старата си леля Агнес и знайте, че тя много ви обича. – После Цагаглалал ги целуна

по бузите, извърна се и слезе да застане до Прометей, оставяйки близнаците сами

на покрива с Изида и Озирис.

Джош погледна към Софи.

– Само ти и аз – каза той.

– Както винаги.

После двамата тръгнаха заедно към виманата.

Глава 71

Цагаглалал изтича на моста.

Аурата £ пламтеше със студена бяла светлина на фона на мъглата и я

прогаряше, образувайки дупка във вихрещата се наоколо влага. Тя мина през

отвора между две редици коли и моментално разбра какво са се опитали да

направят Нитен и Прометей. Видя счупените копия на земята, а после забеляза

кръвта: бяха се сражавали тук и бяха получили рани. Долови миризмата на аурите