Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Знаеш ли коя е майка ми? – прекъсна я Пейн.
Лейла поклати глава, легнала върху възглавницата.
- Моля те, просто си върви…
- Знаеш ли? – каза сурово жената.
Внезапно на Лейла й се доплака. Просто нямаше силите за какъвто и да е разговор в този момент, а със сигурност не и ако ставаше дума за мамени.
Не и когато губеше детето си.
- Моля те.
- Родена съм от Скрайб Върджин.
Лейла се намръщи, чу думите въпреки болката, психическа и физическа.
- Извинявай?
Пейн си пое дълбоко въздух, сякаш разкриването не беше нещо, на което се наслаждаваше, а по-скоро някакво проклятие.
- Аз съм от собствената плът на Скрайб Върджин, родена от нея отдавна, скрита от летописите на Избраниците и от очите на други страни.
Лейла запримига в шок. Видът на жената със сигурност беше открехвал мистериозни въпроси от всякакъв тип, ала тя определено не беше задавала никакви, тъй като не й влизаше в работата. Знаеше със сигурност само, че никога не се беше споменавало святата майка на расата им някога да бе раждала дете.
Всъщност цялата структура на тяхната вероизповедна система беше основана върху това това нещо да не се случва.
- Как е възможно това? – попита задъхана Лейла.
Блесналите очи на Пейн бяха сериозни.
- Не е нещо, което бих поискала. И не е нещо, за което говоря.
В напрегнатия момент, който последва, Лейла нямаше как да не забележи истината в това, което казваше жената. Нито пронизващия гняв, причината, за който всеки можеше да се досети.
- Ти си светица, - рече Лейла със страхопочитание.
- Ни най-малко, уверявам те. Но потеклото ми ме е възнаградило с определена… как да го кажа? Способност.
Лейла се напрегна.
- И каква е тя?
Диамантените очи на Пейн не трепнаха и за миг.
- Искам да ти помогна.
Ръката на Лейла се стрелна към долната част на корема й.
- Ако имаш предвид това да се приключи по-бързо… не.
Носеше детето си за толкова скъпоценно кратко време в себе си. Независимо колко дълго щеше да трае болката, нямаше да жертва и минута от несъмнено единствената си бременност.
Никога повече нямаше да мине през това. За в бъдеще, когато дойдеше периодът й на нужда, щеше да бъде упоена и това е.
Веднъж, за един живот, бе предостатъчна загуба, за да я преживее отново.
- А ако вярваш, че можеш да спреш това, - продължи Лейла – не е възможно. Няма нищо, което може да се направи.
- Не съм сигурна за това, - очите на Пейн бяха съсредоточени. – Бих искала да опитам да спася бременността ти. Ако ми позволиш.
Глава 43
Лейла не можеше да проговори, докато думите на Пейн отекваха.
- Не, - каза тя на другата жена. – Не, Хавърс ми каза,… че нищо не може да се направи.
- От медицинска гледна точка това може би наистина е така. Обаче аз мога да ти предложа друг начин. Не знам дали ще проработи, но ако ми позволиш, бих искала да направя каквото мога.
За миг Лейла можеше единствено да диша.
- Аз не… - докосна гладкия си корем. – Какво ще ми направиш?
- Не съм сигурна, ако трябва да бъда честна, - Пейн сви рамене. – Всъщност дори не се сетих, че може да помогне в твоята ситуация. Но съм лекувала това, което има нужда от лекуване. И отново, не съм сигурна дали ще се получи сега. Можем да опитаме обаче – няма да те боли. Това мога да ти обещая.
Лейла огледа лицето на жената войн.
- Защо… защо би направила това за мен?
Пейн се намръщи и отправи поглед другаде.
- Няма нужда да знаеш причините.
- Напротив.
Профилът й стана още по-студен.
- С теб сме сестри, що се отнася до тиранията на майка ми – пострадали от грандиозния й план за това какви трябва да бъдат нещата. И двете сме затворнички заради нея по различни начини – ти като Избраница, аз – като нейна родна дъщеря. Няма нещо, което да не направя, за да ти помогна.
Лейла се облегна назад. Никога преди не се беше виждала като пострадала от майката на расата им. Макар че… докато мислеше за отчаяното й желание за семейство, усещането, че не принадлежи никъде, тоталната й липса на идентичност, като се изключи задължението й като Избраница… имаше причина да се зачуди. Свободната воля я беше довела до този ужасен етап, ала поне тя бе избрала пътя и възможностите му. Като член на специалните женски на Скрайб Върджин, тя нямаше такъв избор за каквото и да било в живота й.