Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Отиде ли да я видиш?
- Току-що. Почива си. Имам предвид… на този етап не мога да повярвам, че няма какво да се направи.
- Говори ли с доктор Джейн?
- Веднага щом всички се върнаха от клиниката.
Докато неговата шелан поплака малко, ароматът от сълзите на любимата му като свеж дъжд беше обаче като нож в сърцето му – и не се изненадваше от реакцията й.
Беше чувал, че жените приемаха тежко загубата на дете на друга жена – все пак, как да не съчувстват? Със сигурност можеше да се постави на мястото на Куин.
И о, Боже… идеята Бет да страда по този начин? Или по-лошо, да износи детето и…
Чудесно. Сега самият той се разтрепери.
Рот зарови лице в косите на Бет, вдиша, за да се успокои. Добрите новини бяха, че никога нямаше да имат дете, така че нямаше нужда да се тревожи за това.
- Съжалявам, - прошепна той.
- Аз също. Тежко ми е и за двама им.
Е, той всъщност се извиняваше за нещо напълно различно.
Не че беше искал нещо гадно да се случи на Куин или Лейла, или детето им. Но може би ако Бет видеше тази тъжна реалност, ще си припомни рисковете, които имаше на всяка крачка от бременността…
По дяволите. Това звучеше ужасно. Беше ужасно. За Бога, наистина не искаше това за Куин, и наистина не искаше неговата шелан да е разстроена. За съжаление обаче тъжната истина беше, че нямаше абсолютно никакъв интерес да й направи дете – никога.
И този вид отчаяние караше всеки мъж да си мисли непростими неща.
В момент на параноя, той мислено изчисли годините от преобразяването й – малко над две години. От това, което разбираше, средностатистическата жена вампир получаваше първия си период на нужда около пет години след промяната, след това на всеки десет години или нещо такова. Така че според изчисленията имаха някакво време преди да се наложи да се тревожат за всичко това…
Все пак като нечистокръвна нямаше начин да е сигурен относно Бет. Когато хора и вампири се смесеха, можеше да се случи всичко – и той наистина имаше причина да се тревожи. Беше споменавала все пак деца един или два пъти преди.
Но това със сигурност трябваше да е само хипотетично.
- Е, ще забавиш ли официалното встъпване в длъжност на Куин? – попита тя.
- Да. Сакстън приключи с обновяването на законите, но с Лейла в това състояние? Не е подходящият момент да го въведем в Братството.
- Така мисля и аз.
Двамата замълчаха и докато Рот попиваше този момент, не можеше да си представи живота си без нея.
- Знаеш ли…? – попита той.
- Какво? – в гласа й усети усмивка, онзи тип, който му подсказваше, че имаше идея какво щеше да каже.
- Обичам те повече от всичко.
Неговата кралица се засмя леко и помилва лицето му.
- Никога нямаше да позная.
По дяволите, дори той усети мириса на връзката им, който излъчваше той.
В отговор Рот хвана лицето й с ръце и се приведе напред, намери устните й и я целуна нежно – и не остана така за дълго. Боже, винаги беше така с нея. Всякакъв дребен контакт с нея и преди да се усети, вече имаше ерекция.
Господи, не знаеше как човешките мъже се справяха с това. От това, което разбираше, трябваше да се чудят дали партньорките им са в овулация всеки проклет път, когато правят секс – очевидно не можеха да уловят съществените промени в миризмата на своите женски.
Направо щеше да полудее. Поне когато жена вампир беше в период на нужда, всички знаеха. Бет се намести в скута му, притисна пениса му, което го накара да простене. И обикновено това беше знак за Джордж да отиде до двойните врати и временно да бъде изгонен. Но не и тази вечер. Колкото и да я желаеше Рот, мрачното събитие в къщата приглушаваше дори либидото му.
Преди това беше периодът на нужда на Есен. Сега на Лейла.
Нямаше да лъже, това нещо го дразнеше. Хормоните във въздуха правеха рикоширащ ефект в къща, пълна с женски, влияеха на една и после на друга, на трета в период на нужда, когато се усещаше, че е достатъчно близо до този момент.
Рот погали косата на Бет и отново опря главата на своята кралица в рамото си.
- Не искаш да…
Докато тя остави изречението недовършено, той хвана ръката й и я вдигна, като усети тежкия обвит в олово рубин, който кралицата на расата винаги носеше.