Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Не може да продължаваш да отлагаш това, - извика Ай Ем зад него. – Или да се опитваш да го скриеш между краката на безброй жени.
Трез спря, ала очите му останаха насочени към изхода.
- Просто не можеш, - заяви твърдо брат му.
Трез се завъртя. Ай Ем беше до бара, движещите се вратички се люлееха до него, така че се получаваше лека игра със светлината – тъмно, светло, тъмно, светло. Всеки път, когато светлото се появеше, изглеждаше сякаш брат му имаше ореол около цялото си тяло.
Трез изпсува.
- Просто искам да ме оставят на спокойствие.
- Знам, - Ай Ем разтри главата си. – И честно казано не знам какво да направя. Не мога да си представя да живея без теб, нито пък искам да се връщам там. Обаче и нямам други идеи.
- Тези жени… нали знаеш, тези, които аз… - Трез се поколеба. – Не мислиш ли, че свършвам с тях?
- Ако не е така, - каза Ай Ем сухо, - не виждам защо се хабиш с тях.
Трез нямаше как да не се усмихне мъничко.
- Не, имам предвид със Съ-Хийб. Толкова съм далеч от девствеността, колкото си и ти на този етап, - макар че той поне не беше достигал до ниво животинска ферма. – И по-лошото? Всички са били англичани – повечето хора. Това трябва да ги е отвратило. Става дума за дъщерята на кралицата.
Докато Ай Ем се мръщеше сякаш не беше обмислил напълно идеята, Трез видя лъч надежда.
- Не знам, - беше отговорът. – Може това да проработи, но все пак си излъгал Нейно Величество за това какво иска и от какво има нужда. Ако решат, че си посрамен, може просто да решат да те убият като наказание.
Все едно. Първо ще трябва да го победят.
Ядосан, Трез приведе глава и изгледа яростно изпод веждите си.
- Ако стане така, ще трябва да се бият с мен. И гарантирам, че няма да завърши добре за тях. В имението на Братството Рот разбра, че кралицата е разстроена още в мига, в който влезе през вратата на кабинета му. Наситеният й аромат бе пълен с острота, надвиснала кисела нотка: тревога.
- Какво има, лийлан? – попита той тревожно, като протегна ръце.
Макар че не можеше да вижда, спомените му го снабдяваха с мислена картина как тя минава по килима, стройното й атлетично тяло се движи с грация, тъмната й коса се спуска по раменете й, красивото й лице – белязано от тревогата.
Напълно естествено, обвързаният мъж в него искаше да хване и избие каквото я бе разстроило.
- Здрасти, Джордж, - каза тя на кучето му. Като се съдеше по потупванията по пода, първо ретривърът получи малко внимание.
И след това бе ред на господаря му.
Бет седна в скута на Рот, теглото й беше почти нищо за него, тялото й бе топло и живо, докато обвиваше ръцете си около нея и я целуна отстрани по врата, след това по устните.
- Боже, - изръмжа той, когато усети напрежението в тялото й – наистина си разстроена. Какво става, по дяволите?
Дявол да го вземе, тя трепереше. Неговата кралица наистина трепереше.
- Говори ми, лийлан, - каза той, докато я галеше успокоително по гърба. И щеше да се въоръжи и да се втурне в издирване под слънчевата светлина, ако се наложеше.
- Ами, знаеш за Лейла, - каза тя сковано.
Аааах.
- Да, знам. Фюри ми каза.
Когато главата й се опря на рамото му, той я премести леко, така че да я държи като в люлка, опряна в гърдите му – и усещането беше приятно. Имаше моменти, – не много чести, но от време на време – когато се чувстваше по-малко мъж заради неспособността да вижда: някога боец, сега беше заседнал зад бюро. Някога бе свободен да броди където поиска, сега разчиташе на куче да го навигира. Някога абсолютно самодостатъчен, сега се нуждаеше от помощ.
Не беше точно приятно за мъжеството му.
Ала в момент като този, когато тази невероятна жена беше в такова състояние и търсеше него и само него за утеха и сигурност, той се чувстваше силен като шибана планина. Все пак обвързаните мъжки защитаваха своите половинки с всички средства, дори с тежестта от неговото рождено право и този трон, на който трябваше да седи, той все пак оставаше главно хелрен на своята жена.
Тя беше първият му приоритет, дори преди тази кралска глупост. Неговата Бет бе сърцето в гърдите му, същността му до мозъка на костите, душата в тялото му.
- Просто е толкова тъжно, - рече тя. – Толкова ужасно тъжно.