Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Мислиш, че съм ядосан, задето те е нямало, когато съм бил в клуба? Наистина. А не защото ме остави да се разправям с Анс Лай или някоя такава тъпотия.
Ииииии ето, че се започна.
- Не мога да се видя с никого от тях очи в очи, знаеш това, - Трез вдигна ръце в жест „какво да правя“. – Ще опитат да ме накарат да се върна с тях и после какъв избор имам? Да се бия? Ще свърша като убиец и после какво?
Ай Ем разтри очи, сякаш имаше главоболие.
- Сега изглежда сякаш подхождат дипломатически. Поне с мен.
- Кога се връщат?
- Не знам… и точно това ме изнервя.
Трез се напрегна. Идеята, че свежият му като краставичка брат беше притеснен, го накара да се чувства сякаш нож бе опрян в гърлото му.
И все пак чудесно знаеше колко опасни можеха да бъдат тези хора. Съ-Хийб бяха значително миролюбива нация, решена да стои далеч от битките с Обществото на лесърите и далеч от досадните човеци. Начетени, високо интелигентни и духовити, като цяло бяха много приятни хора. Стига да не си в черния им списък.
Трез огледа тенджерите и се зачуди какво месо имаше в тези сосове.
- Още си изплащам дълга към Рив, - изясни той. – Така че това задължение ми е приоритет.
- Вече не и за Съ-Хийб. Анс Лай каза, цитирам: време е.
- Няма да се върна там, - срещна очите на брат си. – Това няма да стане.
Ай Ем отново се обърна към тенджерите, разбърка във всяка с предназначената лъжица.
- Знам. Затова готвя, опитвам се да измисля как да се измъкнем от това.
Боже, обичаше брат си. Дори вбесен, той се опитваше да помогне.
- Съжалявам, че изчезнах така и те оставих да се разправяш с това. Наистина. Не беше честно, аз просто… да, не мислех, че е безопасно да съм в една стая с този тип. Много съжалявам.
Огромната гръд на Ай Ем се повдигна и спадна.
- Знам, че е така.
- Мога просто да изчезна. Това би разрешило проблема.
Макар че, човече, направо би го убило да остави Ай Ем. Работата беше, че ако офейкаше от Съ-Хийб, нямаше да може да го види отново. Никога.
- И къде ще отидеш, - изтъкна Ай Ем.
- Нямам представа.
Добрите новини бяха, че Съ-Хийб не обичаха да си имат вземане даване с Обединените Кралства. Без съмнение дори само появата им в неговия апартамент и този на Ай Ем бе травмираща, дори висшият жрец да се беше дематериализирал на терасата. Да се разправя директно с хора? Да е около тях? Главата на Анс Лай би експлодирла.
- И каква ти беше работата? – попита Ай Ем.
Чудесно. На почти също толкова „весела“ тема.
- Отидох да проверя тази складова сграда, - заувърта той. Но хайде, сякаш щеше доброволно да спомене мацката и гаджето й?
- В един през нощта?
- Направих оферта.
- Колко?
- Милион и четиристотин. Исканата цена е два милиона и половина, но няма начин да ги вземат. Мястото е пусто от години и си личи, - макар че… дори докато го казваше, трябваше да признае, че беше усетил нечие присъствие там. И все пак може би това беше просто трик, породен от напрежението. – Предполагам, че ще свалят отново до два, ще им подхвърля един и шестстотин и ще си стиснем ръцете за милион и седемстотин.
- Сигурен ли си, че искаш да се заемем с това точно сега? Освен ако не се появиш на мястото със съоръженията ти за съвкупление в готовност, проблемът със Съ-Хийб само ще ескалира.
- Ако се стигне до това, тогава ще му мисля.
- Когато се стигне, - поправи го Ай Ем. – Със сигурност е „когато“. И знам какво е станало на задния паркинг, Трез. С мъжа и онази жена.
Ама раааазбира се, че знаеше.
- Да не гледаш записите или нещо такова?
Проклети охранителни камери.
- Аха.
- Овладях ситуацията.
- Точно както овладяваш ситуацията със Съ-Хийб. Идеално.
Гневът се прокрадна, Трез се приведе напред.
- Искаш ли да си на мое място, скъпи братко? Бих искал да видя как ти ще се справиш с тези глупости.
- Нямаше да ходя да чукам курви, това със сигурност. Което ме кара да се замисля… брокерът ни не е ли жена?
- Майната ти, Ай Ем. Наистина.
Трез метна столчето и излезе с тежка крачка от кухнята. Имаше си достатъчно проблеми, за Бога… нямаше нужда от Господин Началник с уменията на Джулия Чайлд****, който да подкрепя всички тези неща с дванадесет различни тенджери…