Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Лежеше по гръб, бедрата му се движеха сами, клатушкащото движение създаваше триене между пениса му и завивката. За миг, докато беше в това полубудно състояние преди съвсем да се събуди, си представи, че Блей беше този, който създаваше триенето, ръцете на мъжа се плъзгат нагоре и надолу… като прелюдия към устните действия.
Когато се протегна да зарови пръсти в червената коса, осъзна, че е сам: ръцете му намериха само чаршафа.
В пристъп на непрестанни надежди, той протегна ръка, обходи мястото до себе си, очаквайки да докосне топлото мъжко тяло.
Но само още чаршафи. Които бяха студени.
- По дяволите, - каза с въздишка.
Като отвори очи, реалността за местоположението му го удари здраво и ерекцията му изчезна. Въпреки случките, онези два невероятни силни моменти на тласъци, Блей сега, точно в този момент, се събуждаше до Сакстън.
И вероятно правеше секс с него.
О, Боже, щеше да повърне.
Идеята Блей да докосва друг, да яхва друг, да ближе и чука друг – всъщност скапания му братовчед, беше почти непоносима, както и това с Лейла. Всъщност от благоприличие заради всичко, което бе тръгнало надолу, всяко привличание, което Куин изпитваше към него трябваше да изчезне, а не да се увеличи, както бе станало.
Супер. Още една порция добри новини.
С абсолютно никакъв ентусиазъм Куин стана от леглото и се запъти към банята. Не искаше да включва лампите, нямаше интерес да вижда, че изглежда като кучешко лайно, но да се бръсне без да вижда къде не беше най-добрата идея.
Когато натисна ключа на лампата, затвори силно очи, в главата му заудря болка зад очите му. Без съмнение имаше нужда да хапне отново, но за Бога, тези негови неутолими нужди го съсипваха.
Като пусна водата да тече, вдигна гела за бръснене „Едж“ и изстиска в дланта си. Докато втриваше с ръце, за да разпени гела, се замисли за братовчед си. Имаше чувството, макар че не знаеше със сигурност, че Сакстън е от хората, които използват онези старомодни четчици, за да разнесе пяната по челюстта и бузите си. И никакви ножчета „Жилет“. Вероятно имаше бръснач с огромна перлена ръкохватка.
Бащата на Куин имаше такъв. А на брат му му бяха подарили такъв с инициалите му след трансформацията.
Заедно с пръстена с герба.
Е, браво на тях. Освен това, като се има предвид, че и двамата бяха мъртви, нямаше да се бръснат вече така или иначе.
Когато лицето му бе покрито с бяла пяна, точно като пейзажа навън, той взе обикновената си самобръсначка „Мак 3“ с разглобаяема глава за ножчетата…
Без видима причина помисли, че може би трябва да сложи ново ножче.
Да, ново, супер остро и чисто.
Куин сам завъртя очи на себе си. Нямаше по-хубаво от това да се снабдиш със самобръсначка с три ножчета и овлажняваща лента. Наистина напълно шибана логика.
Сам се удари по задника, след което се залови да рови из шкафчетата под мивката, отваряше ги, оглеждаше всичките козметични и разкрасителни глупави принадлежности, които никога не бе ползвал, които никога не бе и поглеждал.
Като отвори последното шкафче, най-близо до пода, се спря.
Смърщи се. Наведе се малко.
Вътре имаше малка черна кадифена кутийка, от онзи тип, в който се слагат бижута. Само че той не притежаваше никакви, особено пък от „Райнхард“*, това елитно място в центъра. Тъй като никой друг не ползваше стаята, той се зачуди дали кутийката не е тук от преди да се нанесе и просто досега не я беше виждал?
Като я извади, той отвори капачето й и…
- Майка му стара.
Вътре, сякаш бяха от значителна стойност, бяха всичките му метални сиви обеци, както и халката, която винаги бе носил на долната си устна.
Сигурно Фриц ги беше събрал, докато беше чистил някоя вечер и ги беше прибрал. Единственото обяснение, тъй като Куин определено не се беше сетил за тях след като ги беше свалил една по една. Просто ги беше метнал в едно от шкафчетата в банята.
Куин опипа металните халкички, спомняйки си кога ги беше купил и сложил. Баща му бе много огорчен; майка му също – до такава степен, че се беше извинила и станала от Последното Хранене, за да се оттегли в личните си покои за цели двадесет и четири часа след като беше влязъл в трапезарията с тези неща върху себе си.
На мястото, където го пробиха, му бяха казали да не слага халките, докато дупките от металните шипчета, с които му ги бяха направили, не позаздравеят малко. Но това беше съвет за хората. След няколко часа всичко бе нормално и бе сменил шипчетата с обеците.