Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
В тоалетната на Блей, ако трябваше да е честен.
Куин се намръщи, спомняйки си момента, в който беше излязъл от спалнята на мъжа. Блей беше на леглото, присръбваше си „Корона“, гледаше телевизия. Главата му се беше извърнала, изражението на лицето му – отворено и спокойно, докато не бе погледнал Куин.
Лицето му се бе напрегнало съвсем леко, както винаги. От онзи тип, който – освен ако не познаваш човека наистина, наистина много добре, - няма да забелжиш. Ала Куин беше забелязал.
Консервативност. Сега обаче като отново си спомняше, се сети нещо друго. Блей отново беше върнал поглед върху плазмата… и случайно беше взел възглавница и я беше сложил в скута си.
Вероятно се беше втвърдил.
Докато Куин си представяше отново цялата сцена наум, самият той получи ерекция.
Само че това беше загуба на време, нали?
Докато гледаше проклетите обеци, се замисли за бунтарските си прояви, за гнева си и за скапаната идея от какво имаше нужда, за да е щастлив в този живот.
Жена. Ако можеше да намери такава, която да го приеме.
Каква… лъжа… беше това.
Странно, страхът се проявяваше в много форми, нали? Не беше нужно да си притиснат в ъгъла, да трепериш като коте и да подсмърчаш. По дяволите, не.
Можеше да си голям, шумен и с поведение на здравеняк, лице с пиърсинги и да ръмжиш срещу света… и все пак да си просто един шибан страхливец. В крайна сметка Сакстън можеше да носи трипластови костюми, вратовръзки и мокасини, но мъжът знаеше кой е и не го беше страх да получи това, което иска.
А и ти да видиш, Блей се будеше в неговото легло.
Куин затвори очи и прибра обеците там, където ги беше намерил. После погледна в огледалото. Какво правеше все пак?, помисли си, докато гледаше лицето си.
А, да. Бръснеше се.
Това беше.
След около двадесет минути Куин излезе от стаята си. Вървейки надолу по коридора със статуите, мина покрай затворените врати на кабинета на Рот и продължи да върви.
Докато продължаваше натам, бе трудно да гледа към чакалнята на втория етаж, трудно да остане спокоен, когато диванчето се появи в полезрението му.
Никога вече нямаше да гледа по същия начин на тази мебел.
По дяволите, вероятно всички дивани завинаги бяха съсипани за него.
Пред вратата на Лейла той се наклони и опря ухо върху панела. Когато не чу нищо, се зачуди какво точно щеше да провери и разбере по този начин.
Почука тихо. Когато не получи отговор, за гърлото го сграбчи глупав страх и без съзнателна мисъл отвори рязко вратата.
В тъмнината се изсипа светлина.
Първата му мисъл бе, че беше мъртва; този Хавърс, кучи син, беше излъгал и абортът беше излязъл извън контрол, беше я убил: Лейла бе неподвижна, легнала върху възглавниците, устните й бяха леко отворени, ръцете – върху гърдите й, сякаш бе приготвена за погребение.
Само че… нещо беше различно и му отне минута, за да разбере какво.
Липсваше носещата се миризма на кръв. Всъщност само нежният й канелен аромат се носеше във въздуха, освежаваше го по начин, който караше цялата стая да грее.
Дали абортът най-после бе приключил?
- Лейла? – каза той, макар че й беше обещал, ако я намери заспала, да я остави така.
С облекчение видя как веждите й се мръднаха, когато мозъкът й регистрира изричането на името й, въпреки булото на съня й.
Имаше чувството, че ако го каже пак, ще я събуди.
Беше жестоко да я кара да се събуди. Какво щеше да я посрещне, когато се събуди? Болката, която изпитваше? Усещането за загуба?
Майната му.
Куин тихо излезе, затвори вратата и просто застана там.
Не беше сигурен какво да прави. Рот му беше казал да си остане вкъщи, дори Джон Матю да излезе – предполагаше, че беше нещо като напускане в знак на състрадателност от аструкс нотрум. И го оценяваше. Можеше да направи много малко за Лейла, за да й помогне – поне можеше да остане наоколо в случай, че й потрябва за нещо. Нещо за пиене. Аспирин. Рамо, на което да поплаче.
Ти й причини това.
Като съдеше по тракането, което се носеше от забравената дневна, разбра, че е изпуснал Първото хранене. Девет вечерта. Да, беше го проспал и него. Ако се наложеше да седне на масата и да прекара четиридесет и пет минути в компания на почти две дузини хора, които се опитват да не го зяпат, щеше да откачи.