Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Звукът от ходенето на някого във фоайето го върна към реалността.
Без определена мисъл или план, той закрачи към парапета и погледна надолу.
Пейн, здравата сестра на Ви, излизаше от трапезарията.
Не познаваше жената особено добре, ала дяволски много я уважаваше. А и нямаше как иначе, като се имаше предвид как се държеше тя на бойното поле… корава, наистина корава. В този момент обаче, шелана на доктор Манело изглеждаше сякаш я бяха пребили в някакъв бар: вървеше бавно, краката й се влачеха по пода с мозайката, тялото й бе прегърбено, захватът за ръката на партньора й изглежда бе единственото, което я крепеше.
Дали не беше ранена в някой двубой?
Не се усещаше кръв.
Доктор Манело й каза нещо, което не успя да се чуе, но след това мъжът кимна по посока на стаята за билярд, сякаш я питаше дали иска да отидат там.
Тръгнаха натам със скоростта на охлюви.
Тъй като самият той не обичаше хората да зяпат, Куин се махна от парапета и почака докато минат. После притича надолу по главното стълбище.
Храна. Тренировка. Пак проверка при Лейла.
Това щеше да запълни вечерта му.
Като се отправи към кухнята, се усети как се чуди къде е Блей. Какво прави. Дали се биеше някъде или беше вътре тази вечер и…
Тъй като не знаеше и къде е Сакстън, спря потока от въпроси дотам.
Ако Куин не се навърташе и не можеше да прекара малко лично време с Блей, знаеше какво щеше да прави той.
А Сакстън, братовчед му, духачът, не беше глупак.
Глава 45
Фактът, че не се хранеше, най-после се отрази на Асейл около пет часа след като падна нощта. Обличаше си ризата, светлосиня с френски ръкавели, когато ръцете му започнаха да треперят толкова силно, че не можеше да се закопчае с нормална скорост. След това го удари умората, толкова жестока, че се олюля на краката си.
Докато псуваше тихо, отиде към бюрото си. Върху полираната повърхност от махагон стояха стъкленичката му и лъжичката, свърши работата за две бързи смръквания през всяка ноздра.
Ужасен навик – такъв, към който се връщаше само когато наистина имаше нужда.
Поне се погрижи за умората. Но трябваше да си намери женска. Скоро. Разбира се, беше чудо, че бе издържал толкова дълго: последният път, когато бе докосвал вена, бе преди месеци, и самото преживяване далеч не беше завладяващо, набързо с жена от вид, който бе опитен в предоставянето на препитание за мъже в нужда. На определена цена.
Какво безобразие.
След като се въоръжи и отново си сложи черното кашмирено палто, той се отправи надолу по стълбите и отключи стоманената плъзгаща се врата. Докато отваряше към първия етаж, за поздрав му послужиха звуците от проверка на оръжия.
В кухнята близнаците подритваха няколко бутилки бира по пода.
- Обадихте ли се? – Асейл попита Ерик.
- Както каза.
- И?
- Ще бъде там и ще дойде сам. Имаш ли нужда от оръжия?
- Имам си, - той взе ключовете за Рейндж Роувъра от сребърната поставка на плота. – Ще вземем моята кола. В случай че някой пострада.
Все пак само идиот би повярвал на „честната“ дума на врага, а автомобилът му имаше устройство на шасито, което можеше да бъде доста полезно, ако настанеше някаква масова атака.
Буум.
Петнайсет минути по-късно тримата минаваха моста към Колдуел и докато Асейл караше направо, си припомни защо да вземе братовчедите си беше вдъхновяваща идея: не само че бяха добро подкрепление, ала и не възнамеряваха да си хабят времето в ненужни разговори.
Тишината бе добре дошъл четвърти пътник в колата им.
Над централната част на Хъдсън, той отби към пряката, която се извиваше и свършваше под Нортуей. Като продължи успоредно на реката, навлезе в гората от дебели стълбове, които крепяха пътищата, пейзажът беше гол, тъмен, безинтересен и напълно празен.
- Паркирай вдясно, на около сто метра оттук, - каза Ерик от задната седалка.
Асейл отби встрани, натисна спирачката и спря на банкета.
Тримата излязоха на студа, палтата им бяха разкопчани, с оръжия в ръцете, а очите им сканираха всичко. Докато вървяха напред, близнакът на Ерик се движеше най-отзад, с трите торби „Хефти“* от гаража в едната ръка, черният найлон издаваше шумолящ звук, докато се придвижваха.