Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Просто искам да те прегърна, - каза той. – За мен е достатъчно сега.
Като се намести, тя се опря още по-близо до него.
- Е, и това е хубаво.
Да. Така беше.
И странно ужасяващо.
- Рот?
- Да?
- Добре ли си?
Мина малко време преди да успее да отговори, преди да се увери, че гласът му е спокоен и няма никакъв проблем.
- О, да, добре съм. Наистина добре.
Докато милваше ръката му, неговата шареше нагоре-надолу по нейната и се молеше да бе повярвала… и се помоли това, което се случваше една врата по-надолу в коридора, никога, никога да не им се случва.
Не. Тази криза не беше нещо, с което те двамата щяха да си имат вземане даване.
Слава на Скрайб Върджин.
*Рат Пак - прозвище, с което се означава група актьори и певци от 1950-те и 1960-те години, сред които Франк Синатра, Дийн Мартин и др.
**Питър Лоуфорд – британски актьор от 40-те до 60-те на 20в.
*** Чеърмен ъф дъ борд“ – американска соул банда от 70-те на 20в.
****Джулия Чайлд – прочута готвачка
Глава 42
Лейла не спеше, разбира се.
Когато бе казала на Куин да тръгва, наистина бе имала предвид, че не иска да го вижда. Странното беше, че дори като нямаше никого в стаята при нея, не получаваше пристъпи на истерия. Не плачеше. Не проклинаше.
Просто лежеше свита на една страна, умът й, потънал дълбоко в тялото, постоянното усещане на всяка болка и схващане на мускул я подлудяваше. Нямаше как да промени това обаче. Сякаш някаква част от нея бе убедена, че ако само знаеше в кой етап беше, можеше някак да поеме контрол над процеса.
Което, разбира се, беше пълна тъпотия. Както би казал Куин.
Картината как той стои в клиниката, опрял кинжала си в гърлото на лечителя, беше като излязла от някоя от книгите в библиотеката на Светилището – драматичен епизод, който бе част от нечий друг живот.
Положението, в което се намираше на леглото, обаче й припомни, че случаят не беше такъв…
Почукването на вратата беше леко, което предполагаше, че посетителят бе жена.
Лейла затвори очи. Колкото и да оценяваше каквато и да било проява на внимание, далеч повече би предпочела който и да беше отвън, да си остане в коридора. Краткото посещение на кралицата я беше изморило, въпреки че много го оценяваше.
- Да, - когато гласът й едва достигна собствените й уши, тя се прокашля. – Да?
Вратата се отвори и първоначално тя не позна кой беше заради сянката, която изпълваше пространството пред вратата. Висока. Силна фигура. Не беше мъж обаче…
- Пейн? – каза тя.
- Може ли да вляза?
- Да, разбира се.
Докато Лейла заставаше в седнало положение, жената войн я притисна да лежи и след това я прегърна.
- Не, не, моля те… почивай си.
Една от лампите беше оставена на бюрото и на нежната светлина кръвната сестра на брата от Братството на Черния Кинжал Вишъс бе доста страховита, диамантените й очи сякаш проблясваха и изостряха силните черти на лицето й.
- Как си? – попита жената внимателно.
- Много добре, благодаря ти. А ти?
Жената войн реши да кара направо.
- Много съжалявам за… състоянието ти.
О, как й се искаше на Лейла това да беше нещо, което Фюри или другите да не бяха споделяли с никого. И все пак излизането й от къщата беше по-скоро драматично, нещо, което би породило доста притеснителни въпроси. Въпреки всичко, нуждата й от лично пространство по-скоро би отбягнала това неприветливо, макар и състрадателно посещение.
- Благодаря ти за думите, - прошепна тя.
- Може ли да седна?
- Но разбира се!
Очакваше жената да се настани в някой от столовете, които бяха пръснати като декори в стаята. Но Пейн не го направи. Тя се приближи до леглото и седна до Лейла.
Принудена поне да изглежда като добра домакиня, Лейла се поизправи, като направи гримаса, когато мускулите й се схванаха по средата на действието.
Пейн изпсува тихичко, а Лейла трябваше отново да легне. Със суров глас каза:
- Прости ми, но не мога да приемам посетители сега, независимо от добрите ти намерения. Благодаря ти, че изрази съчувствие към…
- Знаеш ли коя е майка ми? – прекъсна я Пейн.