Границата

част от секундата... отново твърде ниско до земята.

Сиваците бяха много гладни.

- Те идват - каза Итън и се изправи с лице към нападателите. - Трима са. Не са с

човешки размери обаче.

- Какво представляват? - попита Джеферсън и в бързината да се обърне разля

гориво от контейнера по стената на автобуса.

- Внимавай, дявол го взел! - изруга Дейв.

Сиваците почти ги бяха връхлетели, но избягваха конусовидния лъч на

фенерчето на Итън. Обикаляха, за да опитат атака от друг ъгъл.

- Кучета са - отвърна извънземното. - Били са, по-точно казано.

Джеферсън се опита да извади оръжието си. Дейв нареди:

- Съсредоточи се върху задачата!

Итън проследи дъгата, по която се движеха нападателите им Три кучета,

някогашни нечии любимци. Две бяха по-бързи от третото, което му се стори по-

тежко и по-масивно - може да беше покрито с костена броня. Итън си представи, че в

рамките на две години хората в тези къщи са се превърнали в сиваци, животните са

ги изяли и вероятно е имало и други кучета. С времето сигурно и тези трите щяха да

се нахвърлят едно на друго. Той насочи лъча на фенерчето в посоката, от която

идваха псетата, и те отскочиха като опарени от контакта със светлината. Отново

проблеснаха влажни очи... пет броя. Третото същество още не беше догонило другите

две.

- Да се махаме, да се махаме! - подкани Джеферсън, но нямаше как да прелеят

по-бързо горивото в резервоара.

- Трябва да източим още - заяви Дейв. - Итън, ти нали следиш тия твари?

- Следя ги. За момента се боят от светлината.

Джеферсън си извади пистолета, свали предпазителя и гръмна два пъти в

посоката, накъдето сочеше фенерчето на Итън. В асфалта рикошира куршум, но не

се чуха животински писъци на болка.

- Хайде де, побързай! - подкани го Дейв и извънземното тръгна заедно с тях

обратно към отвора на цистерната, за да източат нова порция гориво.

Тварите се спряха точно на ръба на лъча светлина и заръмжаха. Сега вече и

третото куче се присъедини към другите две. Итън не можеше да различи контурите

им, но виждаше блясъка на седем очи. Ръмженето беше ниско и накъсано, звучеше

по-скоро като трополене на бетонобъркачка. Определено и трите кучета бяха едри.

- Хайде бе, човек! - изпъшка Джеферсън, но Дейв и бездруго правеше всичко по

силите си.

Трябваше да вкарат още по пет галона във всяка от двете туби, после да ги

прелеят в резервоара на автобуса и щяха да са си изпълнили задачата.

И Хана слезе от автобуса с голямото си пушкало. Видя каква е ситуацията и

застана до Итън, прицелила колта към зловещия шум на мутиралите зверове, гладни

за прясно месо.

Една от тварите притича през лъча на фенерчето. Беше сива и плешива, по

протежение на гръбнака й растяха шипове. Деформираната сива твар се стрелна

напред с оголени зъби, от които капеха лиги. Трите й очи сияеха в червено. Преди

Хана да успее да гръмне кучето, то се обърна и избяга.