Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
на цялото същество, като част от което съм призован тук - са да спра тази война и да
спася света ви. Не съм подочул точни инструкции как да го постигна, но ми е дадена,
както вие бихте го нарекли, указателна точка. Връх Уайт Меншън. От мен зависи - и е
изпитание на вашето желание за оцеляване- да стигна до тази точка и да продължим
оттам.
- Изпитание ли? - попита Дейв. - Искаш да кажеш, че е възможно всичко това...
цялата война и последиците й... да са просто проверка дали си струва да продължим
да живеем, или не? Това хич не ми звучи като проява на Божия любов, нали? И дори
ако успееш да спреш войната... какво ще стане със света? Нашия свят. Той е
прецакан, човече! Всички хора, които познавахме и обичахме - са мъртви. Всички
онези сиваци, кой знае колко милиона са по целия свят... Нищо никога няма да бъде
същото като преди!
Итън кимна. Стискаше здраво устни. Сребърните му очи бяха вторачени в Дейв.
- Научил съм се поне на едно по време на дългото си битие - каза миротворецът. -
На търпение. Вярвайте, че онзи разум, който ме е призовал тук и е допуснал
пътуването ми, има цел. Аз вярвам. Ако вярвате в нещо, сега не му е времето да се
отказвате... - той насочи поглед към Джеферсън. - Това тяло и системите му имат
нужда от почивка. Сещаш ли се за други въпроси?
- Не - отвърна пасторът. - Това беше всичко.
Той се върна на мястото си и се втренчи в пространството, обмисляйки
развитието на живота си и неговия смисъл. Не можеше да се пречупи точно сега, това
беше сигурно, а претеглянето на твърде много „добро“ и „лошо“ в миналото му
можеха да са фатални, така че щеше да остави всичко това настрани, да се опита да
изтрие тези мисли и да продължи като всички останали... oт мястото, където се
намираше.
В Номер 712 се възцари тишина.
Автобусът пътуваше в пълен мрак. Отново заваля дъжд, но не достатъчно силен,
че да надмогне на чистачката. Миля след миля пътят се търкаляше под колелата им.
Оливия заспа и сънува, че седи с Джей Ди на терасата на апартамента си.
Докторът я хвана за ръка, сведе глава към нея и каза тихо:
- Има изход оттук, Оливия. Трябва да има начин да се оправи всичко, да се
поправи светът.
- Вярваш ли в това, Джон? - попита тя насън. - Наистина ли вярваш в това?
Той я стисна за ръката и се усмихна, а в сините му очи се отразяваше не мръсно
жълтото небе, а предишното - ясното и чистото - и лицето му й се стори много по-
младолико, отколкото го помнеше.
- Мила ми Оливия - каза той нежно, - можеш да разчиташ на това!
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ
Слънцето изгряваше - червена цепнатина, зейнала на изток отвъд Скалистите
планини.
Номер 712 беше спрял на Междущатската, на южния изход за шосе 191 в Юта.
Хана ги беше закарала до друга бензиностанция, недалеч от щатската граница. Беше
изолирана и с недокосната дизелова цистерна и за разлика от последната спирка,
разполагаха с предостатъчно време да заредят резервоара догоре. Хана съобщи на
Дейв, че е уморена и има нужда да поспи, а и смята за най-разумно да продължат по
191 по светло. Той не възрази, понеже също се нуждаеше от сън, а бе успял да дремне
съвсем малко. След около час Итън се събуди и го прати да почива спокойно с
новината, че проследяващите устройства още не са обезпокоително близо и ще
осведоми всички, ако това се промени.
Оливия поспа, Ники и Джеферсън- също. Дейв задряма за малко и после се
пробуди внезапно с усещане, сякаш всеки миг щеше да пропадне в бездънна яма.
Предположи, че до Уайт Меншън им остават има-няма сто мили. Нямаше представа
дали до проклетия връх изобщо има път. Шосе 191 беше с четири платна и от мястото
му изглеждаше напълно изоставено, поне докъдето поглед стигаше не се
забелязваха дори зарязана кола или камион. Утринната светлина изчервяваше
небето и разкриваше ширналия се пред тях така наричан навремето „западен рай“ -
земя на ниски храсталаци и пурпурни скали, мъгливи плата и извисили се в
далечината планини, арки и катедрали от камък, издигащи се по местата си от еони.
Приличаше на повърхността на съвсем различна планета, разкъсана и оформена от
древни катаклизми.
„Що за място е Земята!“ - каза си Дейв. Преди началото на войната не беше
умувал много по въпроса, понеже изкарването на хляба един вид заставаше на пътя