Границата

инатливия задник от седалката!

- Ще се погрижа никой да не пострада - обади се Итън.

Наясно беше с разпределението на ролите - Дейв имаше нужда някой да го

прикрива, докато се занимава с отварянето на капачката на резервоара и с маркуча и

ръчната помпа тегли дизела в тубите. Пасторът щеше да послужи за товарно муле

при пренасянето на нафтата.

- Ето - Дейв зареди беретата и я подаде на Джеферсън. - Можещ ли да

използваш оръжие, без да си гръмнеш пикалцето?

- Боже опази! - възмути се пасторът. Стана, взе пистолета с лявата си ръка и го

претегли, за да свикне с тежестта. - Аха, мога да се оправям с него! - А след това се

прицели в гърдите на Дейв. - Да знаеш, хич не обичам да се отнасят зле с мен!

- Свали оръжието - посъветва го Итън тихо, но твърдо и с убедителен тон.

- Можеш ли да спреш куршум от такова разстояние? - попита го Джеферсън. -

Ще ми се да видя този номер.

- Няма да ме застреляш - Дейв насочи фенерчето си към очите на свещеника. -

Първо, защото Хана ще те свали за няма и половин секунда, понеже вече е насочила

оръжието си към теб. Второ, няма къде другаде да идеш и съвсем не ми се ще да

мисля какво ще ти се случи, ако останеш тук. И... трето, ние сме единствени те

приятели, с които разполагаш в момента. Така че, господинчо Джеферсън Джерико,

телевизионната звезда, аз твърдя, че трябва да правиш каквото Итън каже. Хайде да

налеем гориво в този автобус - и то бързо. Хабиш излишно време. Сега идвай да

вземем оборудването - Дейв се насочи към задната част на автобуса.

- Моля те — каза Оливия, която според Итън още беше замаяна от шока. -

Просто прави каквото той иска, става ли?

Джеферсън се поколеба няколко секунди. Погледна към извънземното и после

сведе пистолета, който сочеше към празното пространство на мястото на Дейв.

- Добре - каза той на Оливия с тон, отчасти отчаян и отчасти лукав. - Понеже ме

помоли любезно! - Намери предпазителя на беретата, вдигна го и пъхна оръжието в

ластика на мръсните си и опикани джинси.

Взеха тубите, маркуча и ръчната помпа и с помощта на щангата Дейв открехна

капачката на цистерната. Докато той източваше дизел в едната от тубите, Джеферсън

нервно наблюдаваше мрака, където се намираха къщите, а Итън стоеше наблизо,

напрегнал сетива в търсене на движение наоколо. Беше сигурен, че ако възникне

нужда, ще успее да защити всички от сиваците - за него по-скоро въпросът беше дали

това физическо тяло ще издържи. Сърцето му биеше равномерно, дробовете

работеха и за момента всичко беше наред, но Итън знаеше, че тялото не е създадено

за постоянни тежки битки, макар че до изстрелването й енергията беше чисто

мисловна, а едва след това, напът към мишената, се превръщаше във физическо

въздействие.

- Забелязваш ли нещо? - попита Джеферсън, докато Дейв продължаваше да

налива гориво.