Границата

- Благодаря - успя да каже Хана.

- Мисля, че трябва да се върнеш вътре - посъветва я Итън и тя се прибра.

Докато Дейв пълнеше втората си петгалонова туба, Джеферсън изля горивото от

първата в резервоара на автобуса. Успя да разлее, но не много - беше се съсредоточил

в задачата си, доколкото му беше възможно при наличието на обикалящите наоколо

зверовете, сега смълчани в прегръдката на глада си.

Още едно куче се стрелна навътре в кръга и се засили към Дейв. То беше по-

малко, но имаше редица шипове по гърба си. Зъбите му щракаха във въздуха в

предвкусване на пира. Итън протегна ръка и видя съществото да се премята и да

изчезва. Представи си как звярът се взривява във въздуха - достатъчно беше да

почерпи енергия от извънземния си резервоар, и желанието му се изпълни толкова

бързо, че животното вероятно нямаше време да усети болка. Парчетата нападаха на

асфалта зад колонките, а другите две твари се сбиха за останките на другаря си.

- Добре, последни пет галона - каза Дейв, вдигайки тубата. Джерико, събирай

оборудването и го прибирай на борда.

Пасторът изобщо не възрази.

Последните капки гориво влязоха в резервоара. Дейв, Джеферсън и Итън се

качиха, вратата се затвори и те върнаха снаряжението на мястото му отзад.

- Да вървим - подкани Дейв, извади узито си от кобура и го насочи към корема на

Джеферсън. - Върни пистолета.

- Добре де, добре, полека! - пасторът предаде беретата без съпротива и биячът се

настани на мястото си до Оливия. Итън чу Ники да изпуска дъха, който бе затаила.

Хана никога не се беше радвала толкова да запали двигател. Палчето за бензина

не показваше „Пълно“, но стигаше да изминат поне сто и четирийсет мили с Божията

милост.

Старата шофьорка включи фаровете и даде на заден към Междущатска 70.

Преди да успеят да напуснат бензиностанцията, едното сиво куче - по-голямото,

предположи Итън - трескаво се хвърли върху автобуса. Чу се тупване, което стресна

всички, но Хана вече набираше скорост и потеглиха отново напът.

Джеферсън Джерико тръгна назад между седалките.

- Къде си мислиш, че отиваш? - изправи се Дейв да му препречи пътя. - Върни се

на мястото си.

- Трябва да говоря с Итън.

- Върни се на мястото си!

- Няма да му нав...

- Няма да потретвам! - Дейв положи длан на приклада на узито.

- Няма нищо - обади се Итън. - Той просто трябва да ми зададе няколко въпроса.

- Не го искам близо до теб - заяви твърдо биячът.

- Мога и оттук да питам - реши Джеферсън. - Но ти сигурно вече знаеш какво съм

си наумил?

- Така е... - Сега беше просто да чете съзнанията им, въпрос на секунди. - Дейв,

той иска да научи повече за силата ми. Откъде я черпя и как я контролирам.

Джеферсън много се интересува от силата във всичките й форми.

- Дяволски си прав, така е - съгласи се Джеферсън. - И точно това искам да науча.

Как го правиш?

- Насочена енергия - отвърна Итън. - Мога да модулирам интензитета.