Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
него - наистина се страхуваше, понеже разбираше, че той не е момчето, слязло с
Джон Дъглас от автобуса. Знаеше, че няма да я нарани - той го видя ясно, - но при все
това в него имаше странност, която тя вече не беше в състояние да понесе.
В окото й блестяха сълзи.
- Ти го прогони - каза Ники - и дори не му позволи да се сбогува!
- Време беше - обясни той с тих глас. Проследи как сълзата се търкулва по бузата
до брадичката й и тупкащото в него сърце, което поддържаше кръвообращението и
всички други системи, натежа от мъка, че това момиче се бе държало с все сили за
човека Итън, а сега знаеше, че трябва да го пусне. Тя вече бе изгубила толкова много.
Образите в съзнанието й бяха ужасяващи и трагични. Той я докосна само за миг и
след това се оттегли, понеже дългът му бе по-важен.
- Той разбираше, че съм готов - каза новият Итън.
- Аз не. И няма да разбера. Жестоко беше да не го оставиш да живее!
Как би могъл да я накара да разбере, че без неговите сили човекът Итън щеше да
е мъртъв много отдавна? И че да се сложи край на войната и да се даде шанс на
расата им да оцелее, е задача от голям космически мащаб и тя трябва да бъде
изпълнена... дори ако изисква решения като това - наречете го жестокост, ако щете.
Не беше в състояние да я убеди.
- От тази точка нататък имам нужда от пълния капацитет на тялото и ума.
Рефлексите, нервната система... всичко. Не мога да ги деля с него, Ники!
- Не ме наричай по име! - отдръпна се тя от него, макар да не напусна мястото си.
- Ужасяваш ме!
Нямаше как да отговори на това обвинение. Не можеше да изложи по-ясно и
вярно простата истина.
- Ще ида да седна ето там - заяви Ники, обърна се, видимо погнусена, и отиде да
се настани точно зад Дейв.
Итън се върна на мястото си. През прозореца видя, че дъждът спира. Бурята бе
отминала, но предстояха други.
Хана запали двигателя, включи фаровете и изпробва чистачката. Моторчето й
все тъй издаваше неприятен звук, но перото успяваше да поддържа стъклото чисто.
Тя се съмняваше, че ще издържи дълго време да стърже по метала.
- Предполагам, вече може да потегляме. Всички готови ли са?
Никой не отговори.
- Хайде, дий! - промърмори Хана под нос с дрезгав шепот.
На ниска скорост започна да отдалечава автобуса от тялото, проснато на
западните платна.
Трябваше да намерят бензиностанция - и то скоро. Хубавото на магистралата
беше, че дори при пресичането на Скалистите планини имаше много изходи и много
бензиностанции с дизел за тировете. Не минаха и двайсетина минути, преди
фаровете да открият такъв изход - всъщност входна рампа, понеже все още плуваха
по източната лента, и когато Хана попита Дейв дали иска да опита оттам, той кимна:
„Да, давай“.
Хана вкара автобуса в един паркинг за тирове. Отпред все още стояха изоставени
камиони и коли със собственици, сполетени от неизвестна съдба. Дейв зашари с
фенерчето и не му отне много време да открие, че и двете дизелови цистерни на
бензиностанцията вече са били отворени и изпразнени, така че Хана продължи по
пътя до следващия „Шел“. Там резервоарът също беше изпразнен. Дейв си прибра
маркуча и се върна в автобуса с предложение да карат нататък.
От другата страна на междущатската имаше бензиностанция „Филипс 66“. Зад
нея фаровете очертаха силуетите на няколко малки къщи, всичките тъмни. От една
от тях Итън надуши да се носи гнилата, сладка до повръщане миризма на
разложение. Ето нещо, което другите не бяха в състояние да засекат. Съобщи:
- Там има сиваци.
- Не спирай, за Бога! - ококори се Джеферсън. - Да се маха ме оттук!
- Жадни сме, господа - обади се Хана. - Броячът за горивото направо се е
разревал. Какво да правя, Дейв?
- Дявол го взел - коментира Маккейн.
Хана вкара автобуса под навеса на бензиностанцията, надвиснал над двете
дизелови колонки. Дейв усети как целият настръхна не се съмняваше, че ако
извънземното твърди, че наоколо има сиваци, то не са далеч.
- Колко са?
- Не мога да определя. Повече от един, това е сигурно.
- Исусе! - възкликна пасторът. - Защо сме още тук?
- Ти решаваш, Дейв - обади се Хана. - Горим гориво дори намясто.
- Не трябва да оставаме - обади се Ники с треперещ глас. Честно. Трябва да се
махнем.
- Оливия? - подкани Дейв. - Ти какво мислиш?
Тя поклати глава с нещастно изражение: