Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Аз пазя тайните на Господ — преведе Марк последния ред. — Диаграмите често се използвали и през четиринайсети век.
— Значи Дьо Моле е бил подготвен? — попита Малоун.
Марк кимна.
— Дошъл във Франция с шейсет рицари и носел сто и петдесет хиляди златни гулдена и дванайсет коня, които теглели чували с кюлчета сребро — отвърна Марк. — Знаел, че му предстоят неприятности. Смятал да използва парите, за да откупи свободата си. В този трактат обаче се съдържа нещо, което малцина знаят. Командващият контингента на тамплиерите в Лангедок бил сеньор Дьо Гот. Папа Климент Пети, който повикал Дьо Моле, се казвал Бертран дьо Гот. Майката на папата била Ида дьо Бланшфор, която била роднина на Жилбер дьо Бланшфор. Така че Дьо Моле е притежавал доста изчерпателна вътрешна информация.
— Това винаги помага — каза Малоун.
— Дьо Моле знаел една подробност за Климент Пети. Преди да бъде избран за папа, Климент се срещнал с Филип Четвърти. Кралят имал властта да определя за папа когото пожелае и преди Климент да поеме папството, той му поставил шест условия. Повечето били свързани с неограничената власт на Филип, но шестото било свързано с тамплиерите. Филип искал да унищожи ордена и Климент се съгласил.
— Интересно — каза Стефани, — но в момента ми се струва, че е по-важно да разберем какво е знаел абат Бигу. Самият той поръчал надгробната плоча на Мари. Дали е знаел за връзката между тайната на рода Дьо Бланшфор и тамплиерите?
— Без съмнение — отвърна Торвалдсен. — Самата Мари дьо Бланшфор му разкрила семейната тайна. Съпругът й бил пряк потомък на Жилбер дьо Бланшфор. Когато орденът бил разгромен и започнали да горят тамплиерите на кладата, Жилбер дьо Бланшфор не разкрил местонахождението на Великата тайна. Следователно загадката около този род със сигурност е свързана с тамплиерите. Какво друго би могло да бъде?
Марк кимна.
— В Хрониките се споменава за каруци, натоварени със слама, които се придвижвали през Франция на път към Пиренеите. Били охранявани от въоръжени мъже, преоблечени като селяни. Само три от каруците стигнали целта си. За съжаление крайната им цел не е спомената никъде. В Хрониките има само една следа: Къде е най-доброто място да скриеш речно камъче?
— Насред купчина камъни — отвърна Малоун.
— Точно това каза и магистърът — кимна Марк. — За хората от четиринайсети век най-очевидното място било и най-безопасно.
Малоун отново се загледа в рисунката на надгробната плоча.
— Значи Бигу е поръчал да изсекат тази надгробна плоча, върху която зашифровано изписал, че пази тайните на Господ, и се е постарал да я изложи на показ. С каква цел? Нещо ни убягва.
Марк бръкна в раницата и извади друга книга.
— Това е доклад на маршала на ордена, написан през 1897-а. Разследвал Сониер и попаднал на друг свещеник, абат Жели от едно близко село, който открил в църквата си криптограма.
— Точно като Сониер — каза Стефани.
— Да. Жели разкодирал криптограмата и искал да я сподели и с епископа. Маршалът се представил за посредник на епископа и преписал кода, но не съобщил на никого.
Марк им показа криптограмата и Малоун разгледа редовете с букви и символи.
— Нужен е цифров код, за да се дешифрира, нали?
— Не може да се разчете без ключа — кимна Марк. — Има милиарди възможни комбинации.
— В дневника на баща ти също имаше една такава.
— Да, знам. Баща ми я е открил в неиздадения ръкопис на Ноел Корбю.
— Кларидън ни разказа.
— Което означава, че Дьо Рокфор притежава кода — намеси се Стефани. — Но дали и той не е една от заблудите в дневника на Ларс?
— Всичко, до което се е докоснал Корбю, трябва да се разглежда с подозрение — уточни Торвалдсен. — Той е разкрасил историята на Сониер, за да направи реклама на хотела си.
— Но ръкописът, който е написал… — започна Марк. — Баща ми винаги е смятал, че съдържа истински факти. Корбю е бил близък с любовницата на Сониер до смъртта й през 1953 година. Мнозина вярват, че тя му е разказала доста неща. Затова Корбю не отпечатал ръкописа. Противоречал на собствената му измислена версия.
— Но нали криптограмата в дневника е погрешна? — попита Торвалдсен. — А Дьо Рокфор сигурно е искал дневника точно заради нея.
— Можем само да се надяваме — каза Малоун. Той забеляза снимка на „Правилата на Каридад“ на масата, взе репродукцията с размер на писмо и заразглежда написаното под образа на нисичкия човек в монашески одежди, кацнал на един стол, с пръст пред устните в знак за мълчание.