Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— До този момент.
— Търсенето продължава, но сега може би има накъде да се насочим.
Той я изчака да обясни.
— Имаме книгата със скица на надгробната плоча, както и „Правилата на Каридад“. Заедно може би ще успеем да разберем какво е намерил Сониер, тъй като сме единствените, които притежаваме толкова много късчета от пъзела.
— И какво ще правим, ако открием нещо?
— Като мюсюлманка, бих искала да уведомя целия свят. Но като реалист, не знам. Историческата арогантност на християните е отвратителна. За тях всяка друга религия е имитация. Невероятно, наистина. Цялата западна история е оформена с оглед тесногръдите й концепции. Изкуството, архитектурата, музиката, поезията, дори самото общество са се превърнали в слуги на християнството. Това най-обикновено религиозно движение в крайна сметка е оформило основата, върху която е изградена западната цивилизация. А може да се окаже, че е една лъжа. Не би ли искал да разбереш?
— Не съм религиозен.
Тънките й устни се разтеглиха в усмивка.
— Но си любопитен. Хенрик се възхищава от смелостта и интелекта ти. Ти си библиофил с изключителна памет. Доста добра комбинация.
— Умея и да готвя.
— Не можеш да ме заблудиш — разсмя се тя. — Откриването на Великата тайна би било от огромно значение за теб.
— Да кажем, че би било необикновено откритие.
— Добре. Оставям нещата така. Но ако успеем, ще се радвам да видя реакцията ти.
— Толкова ли си сигурна, че ще открием нещо?
Тя разпери ръце към далечните очертания на Пиренеите.
— Безспорно то е там някъде. Сониер го е открил. Значи ще го открием и ние.
Стефани се замисли върху казаното от Торвалдсен за Новия завет и уточни:
— Библията не е буквален документ.
Торвалдсен поклати глава.
— Мнозина ревностни християни биха спорили по въпроса. Според тях Библията е Божието слово.
— Баща ти смяташе ли, че Библията не е Божието слово? — попита тя Марк.
— Много пъти сме обсъждали този въпрос. Първоначално аз вярвах и спорех с него. В крайна сметка достигнах до неговите убеждения. Библията е книга с разкази. Славни истории, предназначени да подтикнат хората към добри дела. Може да се каже дори, че са велики, стига човек да следва моралните им поуки. Не смятам, че непременно трябва да са Божието слово. Достатъчно е, че тези думи са една вечна истина.
— Обожествяването на Христос е било просто начин да се подчертае значението на посланието му — каза Торвалдсен. — След като през трети и четвърти век била наложена организираната религия, към неговата история са прибавени толкова много подробности, че вече не може да се разбере кое стои в основата. Ларс искаше да промени това и да разбере какво са притежавали някога тамплиерите. Когато преди години научи за Рен-льо-Шато, веднага осъзна, че Сониер е открил Великата тайна на тамплиерите, и отдаде живота си на разрешаването на загадката на Рен.
Стефани все още не беше убедена.
— Защо смяташ, че тамплиерите са успели да скрият нещо? Нали са били арестувани прекалено бързо? Надали са имали време да укрият каквото и да било.
— Били са подготвени — отвърна Марк. — Описано е в Хрониките. Стореното от Филип IV не е било безпрецедентно. Сто години по-рано е имало инцидент с Фридрих Втори, крал на Германия и Сицилия. През 1228 година пристигнал в Светите земи, но по това време вече бил отлъчен от църквата, което означавало, че не може да ръководи кръстоносен поход. Тамплиерите и хоспиталиерите останали верни на папата и отказали да го последват. Само собствените му тевтонски рицари останали край него. В крайна сметка той постигнал мирен договор със сарацините, разделяйки Йерусалим. Според този договор Храмът на хълма, където била главната квартира на тамплиерите, трябвало да бъде предаден на мюсюлманите. Можете да си представите какво било мнението на тамплиерите за него. Бил точно толкова лишен от морал, колкото и Нерон, бил обект на всеобща омраза. Дори се опитал да отвлече магистъра на ордена. В крайна сметка напуснал Светите земи през 1229 година и докато си проправял път към пристанището в Акр, местните хора го замеряли с екскременти. Ненавиждал тамплиерите заради липсата им на лоялност и когато се върнал в Сицилия, заграбил тяхната собственост и наредил да ги арестуват. Всичко това е записано в Хрониките.