Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Значи орденът е бил подготвен? — попита Торвалдсен.
— Орденът вече бил изпитал на собствен гръб какво може да стори един враждебно настроен владетел. Филип Четвърти постъпил по същия начин. Като младеж поискал да стане член на ордена, но тамплиерите му отказали, заради което цял живот таил омраза към братството. В началото на управлението му тамплиерите буквално му спасили живота, когато се опитал да обезцени френската валута и хората се разбунтували. Той потърсил спасение в Парижкия храм и после се чувствал задължен на тамплиерите. А монарсите не обичат да се чувстват длъжни никому. Така че през октомври 1307 година орденът е бил подготвен. За съжаление никъде не са описани мерките, които те предприели. — Марк втренчи поглед в Стефани. — Татко жертва живота си, за да разгадае тази мистерия.
— Обичал е да се рови, нали? — вметна Торвалдсен.
Докато отговаряше на датчанина, Марк продължаваше да гледа Стефани.
— Беше едно от нещата, които наистина му доставяха удоволствие. Искаше да зарадва жена си и самия себе си, но не успя. Затова реши да ни напусне.
— Отказвам да повярвам, че се е самоубил — заяви Стефани на сина си.
— Но никога няма да разберем какво е станало, нали?
— Възможно е и да разберете — каза Джефри. Младият мъж вдигна поглед от масата за пръв път. — Магистърът каза, че можете да научите истината за смъртта му.
— Какво знаеш? — попита тя.
— Само каквото ми каза магистърът.
— Какво ти е разказал за баща ми? — Лицето на Марк се изкриви от гняв. Стефани не си спомняше да е проявявал подобни чувства пред друг освен пред нея самата.
— Трябва сами да разберете. Аз не знам. — Гласът му бе особен, безизразен и помирителен. — Магистърът ми нареди да бъда толерантен към чувствата ви. Ясно подчерта, че сте по-старши от мен и че трябва да се държа почтително с вас.
— Но, изглежда, ти единствен знаеш отговорите — въздъхна Стефани.
— Не, госпожо. Знам единствено опорните точки. Отговорите според магистъра трябва да намерите сами.
48
Малоун последва Касиопея в една просторна стая със скосен покрив и облицовани с ламперия стени, украсени с гоблени, изобразяващи конници, мечове, копия, шлемове и щитове. Черната мраморна камина доминираше в дългата стая, осветена от искрящ полилей. Останалите пристигнаха от гостната и той забеляза сериозните им изражения. Под редицата прозорци с разделени от летвички стъкла стоеше махагонова масичка, върху която бяха пръснати книги, документи и снимки.
— Време е да видим дали можем да стигнем до някакви заключения — заяви Касиопея. — Това е всичко, с което разполагам по въпроса.
Малоун разказа на останалите за дневника на Ларс и че част от информацията в него е невярна.
— Това включва ли нещата, които е написал за себе си? — попита Стефани. — Този млад мъж — и тя посочи Джефри — ми изпрати няколко страници от дневника на Ларс, които магистърът изрязал. В тях става въпрос за мен.
— Само ти можеш да кажеш дали написаното е истина, или служи за заблуда — каза Касиопея.
— Права е — намеси се Торвалдсен. — Дневникът не е автентичен. Ларс го е написал за примамка на тамплиерите.
— Още една подробност, която удобно пропусна да споменеш в Копенхаген. — Тонът на Стефани ясно показваше, че отново е ядосана.
Торвалдсен не й обърна внимание.
— Важното е, че Дьо Рокфор е приел дневника за напълно автентичен — отвърна невъзмутимо Торвалдсен.
Стефани изпъна гръб.
— Подлец такъв, можехме да умрем, докато се опитвахме да си го върнем.
— Но не умряхте. Касиопея ви следеше през цялото време.
— Значи си постъпил правилно, така ли?
— Стефани, никога ли не си скривала информация от някои от агентите си? — попита я Торвалдсен.
Тя замълча.
— Прав е — намеси се Малоун.
Тя яростно се завъртя към него.
— Колко пъти си ми казвала само част от истината? И колко пъти съм ти обяснявал, че това е можело да ме убие? И какво ми казваше ти тогава? Свиквай. Същото е и тук, Стефани. И на мен не ми харесва, но свикнах.